Пак "не е време за поезия", поете.
"Без маска и без грим" свиреп е той, жесток,
озъбен, страшен зъл, животът ни без песен
в прослава на Човека. Вярата - без плод!
Заводът на Живота за кого строихме?...
Напусто ли в Мадрид загина Фернандес?!
Зад маска "Демокрация" умело скриха
фашисткия терор и геноцида днес.
На чужденци за грош земята ни продават.
Завод подир завод превръщат бързо в скраб.
Деца завинаги в чужбина заминават,
осиротяват пусти китните селца...
И както някога, "безмилостно жестока",
за оцеляване борба се води днес.
Труда благословен обърнаха го в стока.
Ненужни никому са Вяра, Дълг и Чест!
Кому е нужна даже твойта саможертва?!
Отново те разстрелват и за кой ли път
теб новите фашисти мъчат да зачеркнат,
та мракобесие да властва в паметта.
Не! Не е време за поезия, поете!
Но пишейки ти тези мрачни редове,
в сърцето ми все пак надежда ясна свети,
че нова "бяла пролет" пак ще срещнем с Теб!
26.02.2014г.