„СТИХИ НА ЖИЗНЬ”
Николай Семёнович Смирнов (1767-1800 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СТИХОВЕ ЗА ЖИВОТА
О, вий, които раждате се на света!
С печал и жал към вас се погледът ми взира
и близки зли беди очаква от смъртта,
че в тоз живот човекът всеки час умира.
Там, сред недрата на нищожното ми аз,
ако ме с воля надари творецът вечен
да управлявам сам съдбата си, тогаз
не бих приел живота на презрян обречен.
Ударения
СТИХОВЕ ЗА ЖИВОТА
О, ви́й, кои́то ра́ждате се на света́!
С печа́л и жа́л към ва́с се по́гледът ми взи́ра
и бли́зки зли́ беди́ оча́ква от смъртта́,
че в то́з живо́т чове́кът все́ки ча́с уми́ра.
Там, сред недра́та на ништо́жното ми а́з,
ако ме с во́ля надари́ творе́цът ве́чен
да управля́вам са́м съдба́та си, тога́з
не би́х прие́л живо́та на презря́н обре́чен.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Николай Смирнов
СТИХИ НА ЖИЗНЬ
О вы! которые рождаетесь на свет!
Мой взор на вашу часть с жалением взирает;
И самой смерти злей собранье здешних бед,
В сей жизни человек всечасно умирает.
Из недр ничтожества когда б я мог то знать
И если бы творец мне дал такую волю,
Чтоб сам я мог своей судьбою управлять, –
Не принял жизни б я и презрил смертных долю.
1790 г.
---------------
Руският поет и преводач Николай Смирнов (Николай Семёнович Смирнов) е роден през 1767 г. в Москва в семейството на крепостен. Баща му е управлявал господарски имения, затова получава добро домашно образование и научава няколко езика. Близо половин година посещава лекции в Московския университет. След многото безуспешни опити да се освободи от крепостничеството, младежът решава да избяга в чужбина, за да учи в някой от европейските университети, но по пътя е заловен и осъден на смърт. Смъртната присъда е заменена с удари с камшик и с каторга. През 1785 г. със заповед на Екатерина II е помилван и изпратен в Тоболското войнско формирование в Сибир. В периода 1788-1796 г. получава звание сержант, преподава във войнишки училища в района и активно сътрудничи на сп. „Иртыш, превращающийся в Иппокрену” със своя поезия и с преводи от английски, италиански и френски. От 1794 до 1796 г. в московското списание „Приятное и полезное препровождение времени” са публикувани 11 оригинални и преводни творби на поета. През 1797 г. се уволнява от армията, през 1798 г. получава граждански чин губернски регистратор, а през 1799 г. е произведен в общински секретар. Стиховете на Смирнов не са печатани в отделно издание. Умира на 26 август/6 септември 1800 г. в с. Телминско, Иркутска губерния.