КРАДЕЦ
Крилете си черни нощта разпростря,
забули дървета и къщи.
Замлъкна селцето, стаено замря.
В небето луната се смръщи.
В безмълвие мрачно прекърши се клон.
Прониза нощта кукувица.
Зачу се наблизо пръхтене на кон
и тропот на стара каруца.
Ето, каруцата спря зад стобора,
чер циганин скочи чевръсто,
подухна в ръце и право в обора,
се вмъкна потайно, на пръсти.