„ТУК-ТУК!”
Арсений Алексеевич Смирнов/Альвинг (1885-1942 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЧУК-ЧУК!
Не търсиш ли душата, знам –
това е тежък грях...
Души добри са, твойта там
е най-добра сред тях!
И чукам аз към теб: Чук-чук!
Чук-чук! Чук-чук! Чук-чук!
Ти отзови се, друже, тук
на тоз пулсиращ звук!
Ударения
ЧУК-ЧУК!
Не тъ́рсиш ли душа́та, зна́м –
това́ е те́жък гря́х...
Души́ добри́ са, тво́йта та́м
е на́й-добра́ сред тя́х!
И чу́кам а́з към те́б: Чук-чу́к!
Чук-чу́к! Чук-чу́к! Чук-чу́к!
Ти отзови́ се, дру́же, ту́к
на то́з пулси́рашт зву́к!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Арсений Альвинг
ТУК-ТУК!
Не достучаться до души –
Большой и тяжкий грех...
Все души в мире хороши,
Твоя же лучше всех!
И я к тебе стучусь: тук-тук!
Тук-тук! Тук-тук! Тук-тук!
Так отзовись же, милый друг,
На мой упорный стук!..
1940 г.
---------------
Руският поет, писател и преводач Арсений Алвинг (Арсений Алексеевич Смирнов/Альвинг) е роден на 5/17 юни 1885 г. в с. Перово, Московска губерния. Учил е в историко-филологическия факултет при Московския университет (1907-1913 г.) и в Лазаревския институт за източни езици. Като поет дебютира в печата през 1905 г. През 1908 г. издава книга „Цветы зла” с превод на стихосбирката на Бодлер „Цветя на злото” („Les fleurs du mal”). През 1910 г. е съосновател на московското издателство „Жатва” и на алманах „Жатва”, просъществували до 1916 г. Член е на Обществото за свободна естетика и от 1913 до 1915 г. изнася лекции в Москва и в Киев. От 1922 до 1924 г. е ръководител на литературното обединение „Кифара”. Публикува повестта „Наденька Артенева” (1928 г.) и литературоведческото изследване „Введение в стиховедение” (1931 г.). През 1934 г. е репресиран и до 1940 г. прекарва по лагери. След 1936 г. организира литературни кръжоци за деца и юноши. Стиховете му не са публикувани в отделно издание. Умира на 20 февруари 1942 г. в Москва.
---------------
* (экспромт: Нелли Ефимкина)
Такая светлая душа... твоя.
Я тенью не коснусь, боюсь.
Так молчалива и скромна,
Но все же постучусь.
Не онемела же она, ответит пусть.
И на мое: тук-тук
прошелести душой, мой друг.