На 3 март 1878 година край Сан Стефано граф Игнатиев и Ал.Нелюдов от руска страна и Сафет паша и Садулах бей от турска, подписват мирния договор между Русия и Турция като воюващи страни, който има «предварителен характер». С него се поставя началото на Третата българска държава.Но не и се признава правото на съвоюваща страна, независимо от това, че е въстанала -Априлското въстание…Страната се задължава да има монархическа институция, да изплаща годишен данък на Турция, да дава правото на Турция да придвижва из пътищата на младата българска държава както и когато си поиска: войски, муниции и продоволствие до отдалечените провинции на запад от България. Признава се също правото и на мосюлманското население върху имотите в България, изоставени при бягството от руските войски.На всичко отгоре българската държава се задължава да разруши на собствени разноски крепостните укрепления по река Дунав…Ратифициран е този договор на 16 март 1878 година и в членовете от 6.ти до11-ти и 19-ти вкл. се съдържат постановленията за България. Съгласно тях тя е автономна държава, но васална спрямо Турция и в границите й се съдържат всички или почти всички земи от европейската част на Турция, населени с българи.Българският национален идеал е осъществен!Мизия, Тракия и Македония са в границите на Санстефанска България.На новата карта…
Но само на карта…
Българите ликуват! Но възторга се сменя бързо с отчаяние.Съгласно постановленията на Парижкият мирен договор от 30 март 1856 година всички проблеми на Балканския регион в областта на междудържавните отношения се решават само от Великите сили.Така «прелиминарният»или предварителен Санстефански договор е един прелюд към истинските намерения на Великите сили.И те не закъсняват.По съвет на Бисмарк от Виена мястото на конгреса е преместено в Берлин.Преди това обръщам внимание на един факт, който съзнателно и предубедено принизява ролята на българската войска-опълчението във войната.Според чл.5 от Одринската капитулация на 31.01.1878 година България не е призната за съвоюваща страна.Признати са Русия, Сърбия, Черна гора, Румъния.Така непризнаването на България за съвоюваща страна отнема правото й дори на съвещателен глас, лишава я от правото да участва като страна в конгреса.Тя е принудена само са изслуша решенията на позорния Берлински конгрес, които едва ли не я изтриват като идентична държава на картата, а й придават само елемент на географско понятие.
А как иначе!Санстефанска България е 173 хиляди квадратни километра- мощна независима страна, стратегически център на Балканите.При това независима.
Как така-независима!Я да я накъсаме!
И я накъсали-34 хиляди кв.километра-Княжество България и 63 хиляди кв.километра-турски протекторат, васалната на Турция Източна Румелия.И започнали подаръците към Съвоюващите страни: Русия си върнала частта от Бесарабия, отнета с Парижкия договор 1856 година, Сърбия получава земите на така наречените Западни покрайнини, на Гърция подаряват част от Македония, Беломорска Тракия, на Турция-Македония, друго парче от Тракия, на Румъния-една голяма част от Северна Добруджа и териториите около делтата на р.Дунав…
Европа на Дизраели и Бисмарк, аристократична, отегчена от продължилата война и общо взето- недоволна от победата на Русия във военния конфликт с Турция, не желае на Балканите силна независима страна.Трета българска държава, в земите на българската държава от времето на Иван Асен II!!! На никаква цена!
Така - от 3 март до 13 юни …толкова е животът на българският национален идеал за Обединение.Пламъчето му просветва отново в периода на н.т.окупация, окупационните корпуси в Гърция и Македония в териториите, населявани с българско население, съгласно договорености между немското командване-Вермахта и Борис III…Но това е друга тема.
И така, една държава с велика история, която е била и империя в своето минало, и робска провинция на Турция около 500 години…Тази държава, която не позволи на варварите навремето да плячкосат Европа/да си спомним за кан Тервел…/, същата която недаром получи свободата си, бе подложена на жестоко, надменно, пренебрежително отношение от т.н.Велики сили.И на унижението да плаща данък на Турция - своя петвековен доскорошен поробител.
Така умира българският национален идеал- на 13 юни 1878. В една хартия. И не възкръсва дори и след обединението на двете държавици в една.Странно нещо е историята ни- имаме си 3 март-националният ни празник, имаме и деня на Съединението, деня на Независимостта.Имаме и двете национални катастрофи, променили исторически и духовно българина. Имаме може би и трета - тиха, но също така страшна катастрофа-на „прехода”, оставила и оставяща още и още тежки демографски, икономически, духовни рани върху тялото на нацията.
Катастрофа, изродила от утробата си не едно коалиционно правителство с има- няма15-17%подкрепа, работещо в екшън-екипи и планове след всеки пореден доклад на Европейската комисия от Брюксел.Брюксел ни харесва, Брюксел не ни харесва…от доклад-до доклад…Имахме го и това правителство, носено от мандата на една етническа партия, с протурски интереси, битуваща главно поради политическият туризъм на 200 хиляди изселници, по същество политически лумпени, които на 4-5 години докарват с луксозни автобуси от Турция «да се видят с родата». И случайно /ама съвсем случайно!/ точно в избирателния ден, да зачертаят правилния номер от политическото тото…
И това изтърпяхме…И още ще търпим.
Мисля, когато празнуваме Освобождението ни на тази велика дата-3 март 1878 година, трябва да помним нейната цена. Да свалим шапка и да се помолим за душите на тези 200 000 воини, паднали жертва за свободата ни, чиито кости газим …Но и трябва да си припомним думите на Левски за «чиста и свята република». Защото те/от писмата му е видно/ съдържат и българския национален идеал.Така непостижим и днес за българските политици.И така мил на всяко българско сърце…И така безкрайно далечен и нереалистичен както стоящият като протеза над входа на народното събрание надпис:”Съединението прави силата.”
Не сме си даром получили свободата.Извоювали сме я.С кръвта си. Рамо до рамо с руси, финландци, румъни, черногорци, сърби.Защото в нашата история има един чутовен връх-Шипка. И на него –един рид»Орлово гнездо» -светини на България.Напоени с българска кръв – на младата българска войска-Опълчението.И възпети в гениалното стихотворение на Вазов. Думите му плющят и обвиняват и днес. .Пораждат трепет и възторг във всяко българско сърце.И зоват за вечна памет на подвига на тези герои.Опълченците, които не позволиха на корпуса на Сюлейман паша да се свърже с обкръжения при Плевен Осман паша.Ако това бе станало, войната щеше да спечели Турция.И жертвите на плеядата мъченици за българската свобода щяха да са всуе…Да, именно те, шепата храбреци обърнаха войната.Тези български левове, които Сюлейман паша/Соломон Леви –истинско име, преподавател по литература в Сорбоната/нарича презрително» шайка гяури»в депеша до турския султан и му съобщава в нарочно писмо до него, че върхът е превзет!..В замяна получил диамантена сабя от султана…А след войната-15 години строг тъмничен затвор, затова че го излъгал…
И пак си спомням Вазовото «Шипка».Пророческите думи за «синила от бича», »следи от теглото»…Имаше един период, в който децата ни учеха от учебниците си по история за „османско присъствие”, „мирно съжителство”,”османско владичество”…И после-в часовете по литература-за Вазовото «Шипка».И беше непонятно: защо?, как така? , откъде?... «гневът на роба», защо?... с «камънье и дърве», защо?- »хвърляйте телата !...»
Слушаха те «Шипка» във великолепното изпълнение на Кисимов /от което ми настръхват и до днес косите/ и си задаваха един простичък въпрос: ЗАЩО???...След като по учебниците пишеше колко добре сме си били, колко равни/всички роби- всички равни…/, не е имало това »време разделно»…И само понякога, хей така…някоя вдигната глава била отсичана. Хей така!!!
…..
Дори само заради това стихотворение Вазов е велик българин.То измива срама от челата и днес...Срама от думите, които четях в учебниците по история на моите деца.То ни връща националното достойнство.
И днес, на тази историческа дата-националният ни празник, може би трябва да си зададем въпроса –«накъде отиваме?»
И като как да очакваме например от ромчето, казващо се Бирсен Ахмедов или Махмуд Йосков, или Хава Самид да поназнайват нещо за Левски, Ботев, Вазов. За 3-март. И що е то Отечество…Та те не могат да говорят български! Майките им ходят с бурки. И се молят на Аллах и Мохамед. Дори в болничните отделения - нали етническа толерантност.Търпим. И идват новите, които се подиграват на портретите на Левски, Ботев, Караджата. Които не знаят нищо от историята на този велик народ, чиито граждани са…
Или с какво започва Родината /както се пее в една стара руска песен/.Ромчета, родени от 13-15 годишни неграмотни ромки. Или 6-7-мо дете на 25 годишна ромка. Също неграмотна. С турско самосъзнание…Или ако има четвърти клас и знае буквите, то незнайно как е снабдена с Корана, написан на турски, но с български букви…
И как изобщо да очакваме от една част от това население- което ще стане около два, два и половина милиона след две десетилетия- да помни и почита 3 март? Да знае поне нещо за националния ни празник, за историята ни. За съдържанието на тази дата… Трудно ми е да си представя това, защото тези млади хора още от малки са съзнателно приобщавани към турско самосъзнание, към чужда религия и вяра. И не носят българското в себе си.Освен българската лична карта…
Какво ми дава Трети март? Дава ми самочувствието на българин, на частица от една народност с велика история.На най-стария европейски народ. С непобедени бойни знамена. Самочувствие на европеец, не помалко от това на виенчанин, парижанин, берлинчанин, лондончанин…И болката по един несправедливо решен за народа ми, за държавата ми исторически казус, за тази неизменна /и сега / зависимост от Великите…
А какво провокира в мен? Навярно – горните въпроси…И липсващите отговори.Тревогата ни от неясното бъдеще като народност, прогнозите за обречеността ни на »претопяване»от демографска катастрофа .Тревогата от безсилието и некадърната политика на цели политически кланове от периода на «прехода»…от това че, дори гласувал, ти подменят вота…От това че, може би бъдещото управление на твоята страна ще зависи още от 200 000 политически туристи с български паспорти, но с турско самосъзнание/сякаш да ни напомнят времето на васална България…/…от това че като нация като че ли се отдалечаваме не само исторически от датата 3 март…Пак си спомних съдържанието на «предварителния»договор от Сан Стефано…
Всичко това унищожава бавно останалите да кълнят семена на идеала от предните поколения. И без живителната сила на едно младо, исторически грамотно поколение българи, тези семена са обречени да изгният в глинестата почва на обществената деградация…/Добре го е казал Стефан Цанев в “Хрониките” си/
Дано не се случи! И Бог да пази България!
Честит национален празник на всички българи!