„ОТТУДА”
Валентин Иннокентьевич Анненский/ Кривич (1880-1936 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ОТТАМ
Пак надигат се... Носят... Натискат...
Блъскат крачки неловки тълпи,
от студената прах ноемврийска
тъжно гледат самотни копи.
Тъмна вяра, безрадостна вяра,
стана страшно неясното зло...
Някой двери балконски затваря,
някой плаче зад мръсно стъкло...
Мътен тътен стърнища оглася,
скърцат дълги обози в поля...
Всяко храстче по пътя ми ясен
зад гранитни клепачи ловя.
Всичко, всичко бе туй, всичко важно
и ще бъде отново, аз знам...
В тъмна църква, изстинала, влажна
чезнат моите спомени там.
Тиха сутрин след мрака изплува
с две халки на ръчичка една...
Аз не вярвам... Аз плача... Ти чуваш –
на изпито лице под леда...
Ударения
ОТТАМ
Па́к нади́гат се... Но́сят... Нати́скат...
Блъ́скат кра́чки нело́вки тълпи́,
от студе́ната пра́х ноември́йска
тъ́жно гле́дат само́тни копи́.
Тъ́мна вя́ра, безра́достна вя́ра,
ста́на стра́шно нея́сното зло́...
Ня́кой две́ри балко́нски затва́ря,
ня́кой пла́че зад мръ́сно стъкло́...
Мъ́тен тъ́тен стърни́шта огла́ся,
скъ́рцат дъ́лги обо́зи в поля́...
Вся́ко хра́стче по пъ́тя ми я́сен
зад грани́тни клепа́чи ловя́.
Вси́чко, вси́чко бе ту́й, вси́чко ва́жно
и ште бъ́де отно́во, аз зна́м...
В тъ́мна цъ́рква, изсти́нала, вла́жна
че́знат мо́ите спо́мени та́м.
Ти́ха су́трин след мра́ка изплу́ва
с две́ халки́ на ръчи́чка една́...
Аз не вя́рвам... Аз пла́ча... Ти чу́ваш –
на изпи́то лице́ под леда́...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Валентин Кривич
ОТТУДА
Поднимают... несут... наклонили...
Так неловко толкают шаги,
Из холодной ноябрьской пыли
Одинокие смотрят стоги.
Темной вере, безрадостной вере
Стало страшно в забытом углу...
Кто-то запер балконные двери,
Кто-то с плачем прижался к стеклу...
Потянулись поля и облоги,
Скрип обозов и встречных телег...
Каждый кустик знакомой дороги
Я ловлю из-за каменных век.
Это было, всё было, всё было,
Это будет, я верю, опять...
В темной церкви, сырой и остылой,
Мне мешали всю ночь вспоминать.
Утром стало всё дальше и тише,
А на тонкой руке – два кольца...
Я не верю... я плачу... – ты слышишь –
Подо льдом костяного лица...
1909 г.
---------------
Руският поет, писател и литературен критик Валентин Кривич (Валентин Иннокентьевич Анненский/ Кривич) е роден на 20 юни 1880 г. в с. Сливицко, Смоленска губерния. Син е на поета Инокентий Аненски. Дебютира с поезия през 1902 г. в „Литературно-художественный сборник”, след което публикува стихове, разкази, литературни рецензии и статии в различни литературни списания и сборници като „Всемирный вестник”, „Северная речь” , „Вестник Европы”, „Аполлон”, „Нива” и др. Завършва юридическия факултет при Петербургския университет (1903 г.). Работи като чиновник в Петербург, а по съветско време понякога е редактор в научно-технически издателства, но често е без работа. Автор е на стихосбирката „Цветотравы” (1912 г.) и на литературоведческия обзор „И. Анненский по семейным воспоминаниям и рукописным материалам” (1925 г.). Систематизира и издава творчеството на баща си, подготвя фамилни мемоари, но не успява да ги издаде, излизат чак през 1991 г. Голяма част от стиховете му не са публикувани. Умира през 1936 г.