Конкурсът ни дава красива надежда,
че пътят човешки
е мъдър,
почтен,
когато
към обич
и радост отвежда,
когато от Бог е с любов осветен.
Приятели дава ни истински, честни,
разменяме мисли
и чувства
добри.
Поети
обсъждаме -
скромни, известни,
умуваме как да живеем, творим.
Трибуна висока за всеки това е,
оценка и подтик
за труд
вдъхновен.
Духът
на доброто
над него витае,
от цел благородна е той окрилен.
Езикът на Пушкин богатство ни дава -
душата ни пълни
с мечти,
красота.
Човешката
мисъл до Бог възвисява,
в ефира се носи навред по света.
А колко читатели верни намираш…
И колко усмивки
в простора
цъфтят!
Ръцете
протягаш
и вече разбираш:
очите с приятелска нежност искрят!
Нас Ботев отдавна, отдавна ни учи,
че преводи трябва
да правим
добри,
че само
тогава това ще се случи,
когато в сърцата ни огън гори!