На хоризонта тъмен в далнината
проблясва пламъче игриво –
частица мъничка от светлината,
но трогва като цвете живо…
И тази светлинка трепти, не гасне,
крепи я някаква надежда.
И силата й непрестанно расне,
в сърцето ми с любов поглежда.
А то, сърцето, светлината сбира
и в огнен кратер се превръща.
На щастието смисъла намира:
усмивки и любов да праща!