На Юлия
Забравил съм рождения ти ден!
Отдаден на дълга, гасих пожарите…
Прибирам се без цвете, безподаръчен,
опушен, прегладнял и уморен.
Едно и също трети ден повтаря се:
гори гората, съскащ змей червен,
превръща красотата в тлен догаряща
и дим се стеле, като сив сатен.
Друг огън в мен гори и скрито свети...
Изстрелва хладен укор твоят поглед.
За светлия ти празник как не помня?!
Прегръщам те със сажди по ръцете
и разтопявам позата „несретница”,
дарявайки ти огъня в сърцето си.