Дълго слънце със лъчи си бели
Бузата целуваше лична.
След до устна ти допря се смело –
Толкоз да завидя му почнах!
Вятър твойта шия обнемаше,
Галяше плещите и стана,
Нежно в косъмчета ти блуждаше –
Толкоз да завидя му почнах!
Ама тъмнината слънце хвана,
Вятър стихна за края на ден.
Аз съм с тебе насаме останал.
Слънце, вятре! Завиждайте мен!
Перевод с украинского («Заздрiсть», Оксий Ожына)
Оригинал см.:
http://www.stihi.ru/2012/03/18/1772