Величка Петрова - Сбогуване, перевод

Доктор Эф
Очите на Надеждата
отглеждаха,
късите усмивки на безсилие.
И пъзела строяха на мечтите си,
С парченцата изгубен свят -
любимия…
В прегръдката запратен,
там
при другата…
А аз събирах
капки
от пресъхнали
копнежи на несбъднати желания.
И с тях
сърцето ми
гнезди очакване
за нежното ти взиране в душата ми.

Очите на Надеждата
отмиваха
последните илюзии на дните ми.
И аз пътувах,
В стихнало безмълвие
към вътрешното
Божи откровение.
     8.01.2013г.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

В глазах уже надежды
Не осталось
Короткие улыбки от бессилия
Пазл не сложился, как о том мечталось
И в лоскуты изорвано
Любимое…
И ты теперь уже
В других объятиях.

Я собирала
Высохшими 
Каплями
Мечты мои надежды и желания
Они гнездятся в сердце
Под вуалями
И ожидают нежного взирания.
 
В глаза моих надежды
Отмываются
Последние надежды и терпения
Мне не легко
В безмолвие шагается
Навстречу
Божьим откровениям