Алексей Дураков Мост Мостът

„МОСТ”
Алексей Петрович Дураков (1898-1944 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


МОСТЪТ

Небесна дреха шият там,
с цветя неземни изтъкана,
и плиска залезният плам
подобно гневна орифлама.

Огъвайки стоманен гръб,
през Дунав мостът се протяга,
водите черни го следят,
от бряг до бряг покорно ляга.

От чукове с несекващ грак
трепти стомана в сетни мъки.
Сирени в здрача свирят пак
и всичко дрънка, скърца, чука.

Мост с електрични светлини
гърми и пее в бури прашни –
известие за нови дни –
и героични, но и страшни.

               * Орифлама – украсено със златни лилии кралско знаме в средновековна Франция.


Ударения
МОСТЪТ

Небе́сна дре́ха ши́ят та́м,
с цветя́ незе́мни изтъка́на,
и пли́ска за́лезният пла́м
подо́бно гне́вна орифла́ма.

Огъ́вайки стома́нен гръ́б,
през Ду́нав мо́стът се протя́га,
води́те че́рни го следя́т,
от бря́г до бря́г поко́рно ля́га.

От чу́кове с несе́квашт гра́к
трепти́ стома́на в се́тни мъ́ки.
Сире́ни в здра́ча сви́рят па́к
и вси́чко дръ́нка, скъ́рца, чу́ка.

Мост с електри́чни светлини́
гърми́ и пе́е в бу́ри пра́шни –
изве́стие за но́ви дни́ –
и герои́чни, но и стра́шни.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Алексей Дураков
МОСТ

Небес нерукотворный плат
Расшит нездешними цветами,
И пламя выплеснул закат,
Подобный гневной орифламме.

Стальную спину изогнув,
Мост грузно прянул над Дунаем,
К брегам темнеющим прильнув,
Водою черной отражаем.

Еще стрекочут молотки,
И сталь дрожит в последних муках.
Гудят вечерние гудки
Средь лязга, скрежета и стуков.

Мост в электрических огнях
Поет, гремит в дымах морозных,
Как весть о новых временах,
И героических, и грозных.

               1935 г.




---------------
Руският поет и преводач Алексей Дураков (Алексей Петрович Дураков) е роден на 28 май 1898 г. в имението Дураково-Черкаско, Пензенска губерния. Завършил е Симбирския кадетски корпус (1917 г.) и Морското училище във Владивосток (1920 г.), след което емигрира в Дубровник. Учи във философския факултет на Белградския университет (от 1921 г.), завършва образованието си в Университета в Скопие (1930 г.). Превежда поезия на Алекса Шантич, Отон Жупанчич и др. Преподава в гимназия в гр. Вране (1930-1941), като по време на Втората световна война е активен участник в партизанското движение на Югославия. Член е на литературния кръг „Гамаюн” (1923 г.) и на литературните обединения „Литературная среда” и „Перекресток” (1928 г.), публикува стихове и преводи в руски издания в Югославия, Чехословакия и Финландия като „Журнале Содружества” и „Воле России”, има публикации в „Антологии новой югославянской лирики” (1933 г.). Няма авторска книга. Загива на 12 август 1944 г. в боевете край р. Сава близо до Белград, Югославия.