Александър Пушкин – От скръб по бреговете свидни...
Превод: Димитър Горсов
” Для берегов отчизны дальной... „
Александър Пушкин
Перевод на болгарский язык:
Димитър Горсов
***
От скръб по бреговете свидни
напусна края чужд тогаз.
В час горестен, в час незавиден,
пред тебе горко плаках аз.
Ръката стинеща едва ли
могла би да те задържи.
А тъй се молех на раздяла
мигът злочест да продължи.
Но сред пламтящото желание
аз чух как нежно ми шептиш.
От края мрачен на изгнанието
към друг край ме зовеше ти.
И рече: „Мили мой, при среща
под родните ми небеса,
в маслините, с уста гореща
целувка ще ти поднеса.”
Но там, уви!, където сводът
в лазурни пламъци гори,
край сенки и вълни свободни
в сън непробуден се смири.
И прелестта ти, и страданието
потънаха в гробовен мраз.
А с тях изчезна обещаната
целувка… Но я чакам аз!…
1830
***
Для берегов отчизны дальной
Ты покидала край чужой;
В час незабвенный, в час печальный
Я долго плакал пред тобой.
Мои хладеющие руки
Тебя старались удержать;
Томленье страшное разлуки
Мой стон молил не прерывать.
Но ты от горького лобзанья
Свои уста оторвала;
Из края мрачного изгнанья
Ты в край иной меня звала.
Ты говорила: «В день свиданья
Под небом вечно голубым,
В тени олив, любви лобзанья
Мы вновь, мой друг, соединим».
Но там, увы, где неба своды
Сияют в блеске голубом,
Где [тень олив легла] на воды,
Заснула ты последним сном.
Твоя краса, твои страданья
Исчезли в урне гробовой -
А с <ними> поцалуй свиданья…
Но жду его; он за тобой…
<1830>