Александър Пушкин – ПРОРОК
Превод: Димитър Горсов
” ПРОРОК „
Александър Пушкин
Перевод на болгарский язык:
Димитър Горсов
ПРОРОК
От глад духовен угнетен
се влачех сам в пустиня знойна,
и ангел шестокрил пред мен
застана властно и спокойно.
Той лека длан като в игра
до моите очи допря
и мигом блеснаха зениците
като на сепната орлица.
Погали моите уши
и звън, и гръм ги проглуши,
и се разкриха небесата,
и ангели летяха в тях;
и риби в бездните съзрях;
и чух как диша в мир лозата…
И от устата след това,
с езика грешните слова
изтръгна от речта лукава,
и с длан кървяща мъдростта
дълбоко в моята уста
той с жило на змия постави.
Меч вдигна с ангелски ръце,
разполови гръдта корава,
взе още живото сърце
и парещ въглен там постави.
Бях труп. И тънех в сън дълбок.
И чух как ме повика Бог:
„Стани, пророк, и виж, и слушай,
пред волята ми се смири,
и дръзко по море и суша
с реч хорските сърца гори!”
1826
ПРОРОК
Духовной жаждою томим,
В пустыне мрачной я влачился, -
И шестикрылый серафим
На перепутье мне явился.
Перстами лёгкими как сон
Моих зениц коснулся он.
Отверзлись вещие зеницы,
Как у испуганной орлицы.
Моих ушей коснулся он, -
И их наполнил шум и звон:
И внял я неба содроганье,
И горний ангелов полёт,
И гад морских подводный ход,
И дольней лозы прозябанье.
И он к устам моим приник,
И вырвал грешный мой язык,
И празднословный и лукавый,
И жало мудрыя змеи
В уста замершие мои
Вложил десницею кровавой.
И он мне грудь рассёк мечом,
И сердце трепетное вынул,
И угль, пылающий огнём,
Во грудь отверстую водвинул.
Как труп в пустыне я лежал,
И Бога глас ко мне воззвал:
«Восстань, пророк, и виждь, и внемли,
Исполнись волею Моей,
И, обходя моря и земли,
Глаголом жги сердца людей».
1826