на Мона
Целуваше ме.
Устните горяха.
Луната луда дебнеше през мене.
Вълните на живота топло спяха.
Но ти
вълшебстваше
забравил време.
С палитрата от тоновете златни,
с четките, години разпилени,
с очите, тайнство от гората лятна.
Целуваше…
Душите разлюлени…
Звездите невидимо избледняха.
Луната съмна
завистлива бяла.
Облаците в пурпур запламтяха,
Събудих се!
Нима съм овдовяла?!
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Меня целуешь
Губы полыхают
И светится безумная луна
И к жизни мои чувства пробуждают
И ты махнул
Рукой
На времена.
Твоей палитры краски золотые
И годы пусть напрасно не спешат
Глаза твои волшебно-голубые
Целует
Ненасытная душа…
На небе звёзды быстро отбледнели
И спит луна
Завистницею белой
И облака на небе загорелись
Проснулась я!
Ужели овдовела?!