„РОМАНС”
Максим Адамович Богданович (1891-1917 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
РОМАНС
Тихо Венера изгря над земята,
радостно грейна в душата заря.
Помниш ли нашите срещи, когато
тихо Венера изгря?
Влюбен завинаги бях оттогава –
синя звезда на небето видях.
Пламък любовен с надежда раздавах,
влюбен завинаги бях.
Час на раздяла за нас ли напъпи:
стъпи съдбата ни в горестен час...
Силно обичах те, скъпа, настъпи
час на раздяла за нас.
Сам сред далечни земи ще се скитам,
пълни с любов са сърцата сами;
всяка нощ тази звезда ще облитам
сам сред далечни земи.
Нощем звездицата виж – и в разлъка
обич в небето ни ще възкресиш.
За да забравим за миг всички мъки,
нощем звездицата виж!
* Стихотворението „Романс” бързо се превръща в популярна песен.
Ударения
РОМАНС
Ти́хо Вене́ра изгря́ над земя́та,
ра́достно гре́йна в душа́та заря́.
По́мниш ли на́шите сре́шти, кога́то
ти́хо Вене́ра изгря́?
Влю́бен зави́наги бя́х оттога́ва –
си́ня звезда́ на небе́то видя́х.
Пла́мък любо́вен с наде́жда разда́вах,
влю́бен зави́наги бя́х.
Ча́с на раздя́ла за на́с ли напъ́пи:
стъ́пи съдба́та ни в го́рестен ча́с...
Си́лно оби́чах те, скъ́па, настъ́пи
ча́с на раздя́ла за на́с.
Са́м сред дале́чни земи́ ште се ски́там,
пъ́лни с любо́в са сърца́та сами́;
вся́ка ношт та́зи звезда́ ште обли́там
са́м сред дале́чни земи́.
Но́штем звезди́цата ви́ж – и в разлъ́ка
о́бич в небе́то ни ште възкреси́ш.
За да забра́вим за ми́г вси́чки мъ́ки,
но́штем звезди́цата ви́ж!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Максим Богданович
РОМАНС (перевод на русский язык самого Максима Богдановича)
Тихо Венера взошла над землею,
Снова отраду душе принесла.
Помнишь, когда повстречались с тобою,
Тихо Венера взошла?
Мне с тех минут навсегда полюбилась
В небе ночном голубая звезда.
Пламя любви и надежды открылось
Мне с тех минут навсегда.
Но расставаться пора наступает;
Видно, судьба наша – горю сестра...
Крепко любил я тебя, дорогая,
Но расставаться пора.
Буду в далеком краю я скитаться,
В сердце любовь сберегая свою;
Каждую ночку звездой любоваться
Буду в далеком краю.
Ночью взгляни на звезду – я в разлуке
Взгляд твой любимый на небе найду.
Чтоб хоть на миг позабылись все муки,
Ночью взгляни на звезду!
Максiм Багдановiч
РОМАНС
Зорка Венера ўзышла над зямлёю,
Светлыя згадкi з сабой прывяла...
Помнiш, калi я спаткаўся з табою,
Зорка Венера ўзышла.
З гэтай пары я пачаў углядацца
Ў неба начное i зорку шукаў.
Цiхiм каханнем к табе разгарацца
З гэтай пары я пачаў.
Але расстацца нам час наступае;
Пэўна, ўжо доля такая у нас.
Моцна кахаў я цябе, дарагая,
Але расстацца нам час.
Буду ў далёкім краю я нудзіцца,
Ў сэрцы любоў затаіўшы сваю;
Кожную ночку на зорку дзівіцца
Буду ў далёкім краю.
Глянь іншы раз на яе, – у расстанні
Там з ёй зліём мы пагляды свае...
Каб хоць на міг уваскрэсла каханне,
Глянь іншы раз на яе...
1912 г.
ЗОРКА ВЕНЕРА (перевод с белорусского языка на русский язык: Сергей Милевский)
В небе Венера взошла над землёю,
Светлую память с собой привела...
Помнишь, когда повстречался с тобою,
В небе Венера взошла.
С этого времени стал озираться
В небе ночном я Венеру искал.
Тихой любовью к тебе разгораться
С этого времени стал.
Но расставаться нам час наступает,
Доля такая наверное у нас.
Сильно любил я тебя дорогая,
Но расставаться нам час.
Буду в далёком краю я томиться,
В сердце любовь охраняя свою.
Каждую ночь на Венеру молиться
Буду в далёком краю.
Глянь иногда на неё ты в разлуке
Там взгляды встретятся наш и её
Чтобы любовь воскресить в сердца стуке,
Глянь иногда на неё...
---------------
Белоруският поет, писател, публицист, литературовед и преводач Максим Богданович (Максим Адамович Богданович) е роден на 27 ноември/9 декември 1891 г. в Минск. Завършва Ярославския юридически лицей. Дебютира в поезията през 1907 г. във в. „Наша нива”. Изучава гръцки, латински, италиански, полски, френски и немски език, превежда на белоруски поетични творби от руски, украински, полски, френски и др. европейски езици. Класик на белоруската литература, един от създателите на съвременния белоруски литературен език. Пише граждански, пейзажни и философски стихове, поеми, разкази, литературни рецензии, фейлетони, историко-краеведчески и етнографски статии. Твори на белоруски и на руски език. Автор е на ръкописния поетичен сборник „Зеленя” и на единствената издадена приживе стихосбирка „Вянок” (1913 г.). Член е на Всерусийското общество на деятелите на периодичния печат и литературата. Умира на 12/25 май 1917 г. в Ялта. Голяма част от литературното му наследство е издадена след смъртта му: книгите „Вянок. Кніжка выбраных вершоў” (1919 г.), „Творы” (в два тома, 1927-1928 г.), „Выбраныя творы” (1946 г.), „Избранные произведения” (1953 г.), „Творы” (1957 г.), „Збор твораў” (в два тома, 1966 г.), „Вянок” (1981 г.), „Поўны збор твораў” (в три тома, 1992-1995 г.) и др.