„БЕССЛАВНЫЙ СОНЕТ”
Анатолий Дмитриевич Клещенко (1921-1974 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
БЕЗСЛАВЕН СОНЕТ
Какво да кажа, блед е моят път:
в блокаден Ленинград не съм гладувал,
не съм мирисал на война барут,
сред склад с взриватели не съм будувал.
Дори с другарства и познанства драги –
причини много – аз не съм дотук
представян за награди и облаги,
но вижда Бог, решил е някой друг.
Едни войната с почести покри,
на други с ордени срама прикри
за нашта кръв – какво ли ни остава.
Умирахме сред мрак без глас, без чест,
умирахме безславно, но и тез –
убили нас – не стигнаха до слава!
Ударения
БЕЗСЛАВЕН СОНЕТ
Какво́ да ка́жа, бле́д е мо́ят пъ́т:
в блока́ден Ле́нингра́д не съ́м гладу́вал,
не съ́м мири́сал на война́ бару́т,
сред скла́д с взрива́тели не съ́м буду́вал.
Дори́ с друга́рства и позна́нства дра́ги –
причи́ни мно́го – а́з не съ́м доту́к
предста́вян за награ́ди и обла́ги,
но ви́жда Бо́г, реши́л е ня́кой дру́г.
Едни́ война́та с по́чести покри́,
на дру́ги с о́рдени срама́ прикри́
за на́шта кръ́в – какво́ ли ни оста́ва.
Уми́рахме сред мра́к без гла́с, без че́ст,
уми́рахме безсла́вно, но и те́з –
уби́ли на́с – не сти́гнаха до сла́ва!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Анатолий Клещенко
БЕССЛАВНЫЙ СОНЕТ
Что говорить, гордиться нечем мне:
не голодал в блокадном Ленинграде
и пороха не нюхал на войне,
и не считал взрывателей на складе.
Я даже, дружбы и знакомства ради –
причин, к тому достаточно вполне –
представлен не был ни к одной награде,
но, видит Бог, не по своей вине.
Иных покрыла славою война,
иные доставали ордена
за нашу кровь, не оскверняя стали.
Мы умирали тихо, в темноте,
бесславно умирали – но и те,
кто убивал нас – славы не достали!
---------------
Руският поет, писател и преводач Анатоли Клешченко (Анатолий Дмитриевич Клещенко) е роден на 14 март 1921 г. в с. Поройка, Ярославска област. Учи задочно във филологическия факултет на Ленинградския универитет. Започва да печата поезия през 1937 г., когато е нещатен сътрудник на в. „Смена”. Член е на Съюза на писателите от 1939 г. Превежда поезия от китайски и тибетски език. В началото на 1941 г., когато написва цикъла антисталински стихове „Пей кровь, как цинандали на пирах”, е арестуван с обвинение за тероризъм и антисъветска агитация и осъден на 15 години лишаване от свобода. До 1956 г. прекарва в лагери в Северен Урал и в Красноярския край. През 1957 г. е реабилитиран. Приживе е автор на 15 книги, между които стихосбирките „Гуси летят на север” (1957 г.), „Добрая зависть” (1958 г.), сборниците с повести и разкази „Избушка под лиственницами” (1957 г.), „Дело прекратить нельзя” (1964 г.), „Сила слабости” (1966 г.), „Плечо пурги” (1966 г.), „Это случилось в тайге” (1969 г.), книгата с преводи „Тибетские народные песни” (1958 г.) и др. Работи като лесничей. Загива на 9 декември 1974 г. в тайгата близо до с. Ключ, Камчатска област.