„ПРОЩАНИЕ”
Алексей Владимирович Эйснер (1905-1984 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СБОГУВАНЕ
Прощавайте, сбогом! Веригата песът влече,
конете пръхтят. Всеоткрити са портите. Тръгвай!
Пак циганска песен през степите пее звънче.
И сякаш в романс прашни радости пътят обръгва.
Прощавайте, сбогом! Пронизващо свирка свисти.
С тъга изпращачи на мръсен перон ще останат.
С потракване влак към Далечния изток лети,
почуква печал по мостове над Ока и Кама.
Прощавайте! Чезне зад борда далечният бряг.
Над реите трепетно веят се флагове благи.
Прощавайте! Никой дома си не ще види пак
след чайни в Шанхай и свърталища шумни в Малага.
Летище гърми и върти прекатурен поднос,
ридаят под орган на Бах ураганните ветри.
Прощавайте! Сбогом е с ребром поставен въпрос:
раздяла със скорост до петстотинте километра...
Аз имах раздели в Париж и в Мадрид, и в Москва,
във влакове давах надежди, мечти обещавах,
животът ми често горя в изгоряла трева,
за мен е привично и просто да кажа: „Прощавай!”
Прощавай ти, скъпа. Посмей се. С живота си нов
покорно се враствай в кората на бит неподкупен.
За миг потъгувай за тази предишна любов,
тъй както тъгуваше в детство за счупена кукла.
Дори да се срещнем отново, когато мълвя
гальовно за прежната наша любов по привичка,
не слушай. Кой знае коя ли омая живя:
голямата обич ли, или гигантски кавички.
Прощавай. Без вятър, без кораб, без релси, без път
и даже без сълзи. Но в стихове горестни, драга,
на прага ти моите гордости гръмки стоят...
Ти спъвай се винаги, мила, на прага!
Ударения
СБОГУВАНЕ
Прошта́вайте, сбо́гом! Вери́гата пе́сът влече́,
коне́те пръхтя́т. Всеоткри́ти са по́ртите. Тръ́гвай!
Пак ци́ганска пе́сен през сте́пите пе́е звънче́.
И ся́каш в рома́нс пра́шни ра́дости пъ́тят обръ́гва.
Прошта́вайте, сбо́гом! Прони́звашто сви́рка свисти́.
С тъга́ изпрашта́чи на мръ́сен перо́н ште оста́нат.
С потра́кване вла́к към Дале́чния и́зток лети́,
почу́ква печа́л по мосто́ве над О́ка и Ка́ма.
Прошта́вайте! Че́зне зад бо́рда дале́чният бря́г.
Над ре́ите тре́петно ве́ят се фла́гове бла́ги.
Прошта́вайте! Ни́кой дома́ си не ште́ ви́ди па́к
след ча́йни в Шанха́й и свърта́лишта шу́мни в Мала́га.
Лети́ште гърми́ и върти́ прекату́рен подно́с,
рида́ят под о́рган на Ба́х урага́нните ве́три.
Прошта́вайте! Сбо́гом е с ре́бром поста́вен въпро́с:
раздя́ла със ско́рост до петстотинте́ киломе́тра...
Аз и́мах разде́ли в Пари́ж и в Мадри́д, и в Москва́,
във вла́кове да́вах наде́жди, мечти́ обешта́вах,
живо́тът ми че́сто горя́ в изгоря́ла трева́,
за ме́н е приви́чно и про́сто да ка́жа: „Прошта́вай!”
Прошта́вай ти, скъ́па. Посме́й се. С живо́та си но́в
поко́рно се вра́ствай в кора́та на би́т неподку́пен.
За ми́г потъгу́вай за та́зи преди́шна любо́в,
тъй ка́кто тъгу́ваше в де́тство за счу́пена ку́кла.
Дори́ да се сре́штнем отно́во, кога́то мълвя́
гальо́вно за пре́жната на́ша любо́в по приви́чка,
не слу́шай. Кой зна́е коя́ ли ома́я живя́:
голя́мата о́бич ли, или гига́нтски кави́чки.
Прошта́вай. Без вя́тър, без ко́раб, без ре́лси, без пъ́т
и да́же без съ́лзи. Но в сти́хове го́рестни, дра́га,
на пра́га ти мо́ите го́рдости гръ́мки стоя́т...
Ти спъ́вай се ви́наги, ми́ла, на пра́га!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Алексей Эйснер
ПРОЩАНИЕ
Прощайте, прощайте!.. Беснуется пес на цепи
И фыркают кони. Ворота распахнуты. Трогай.
Цыганскую песню поет колокольчик в степи.
Как в старом романсе, пылит столбовая дорога.
Прощайте, прощайте!.. Последний сверлящий свисток.
На грязном перроне отчаянно машут платками.
И поезд, качаясь, уходит на Дальний Восток,
Печально стуча по мостам на Оке и на Каме.
Прощайте!.. Исчезли уже берега за кормой.
Над реями трепетно реют красивые флаги.
Прощайте!.. Никто никогда не вернется домой
Из чайных Шанхая, из шумных притонов Малаги.
Гремя, как поднос, опрокинулся аэродром,
И Бахом рыдает орган ураганного ветра.
Прощайте!.. Вопрос о прощанье поставлен ребром:
Разлука на скорости до пятисот километров…
Я столько оставил в Париже, в Мадриде, в Москве,
Я в разных подъездах такие давал обещанья,
Я с жизнью прощался на выжженной солнцем траве,
Так что для меня и привычней, и проще прощанья!
Прощай, дорогая. Бессмысленно смейся. Живи,
Покорно врастая в лубки неуклюжего быта.
Немного горюй о потерянной этой любви,
Как в детстве своем горевала над куклой разбитой.
А если я встречусь с тобой и на прежних правах
О прежней любви захочу говорить по привычке,
Не слушай. Кто знает, что будет заметней в словах:
Большая любовь или очень большие кавычки.
Прощай же. Без ветра, без моря, без рельс, без дорог
И даже без слез. Но в стихах этих горьких и строгих
Я громкую гордость бросаю тебе на порог…
Всегда спотыкайся теперь на пороге!
1948 г.
---------------
Руският поет, писател, публицист и преводач Алексей Ейснер (Алексей Владимирович Эйснер) е роден на 5/18 октомври 1905 г. в Санкт Петербург. След Октомврийската революция емигрира на Запад. Завършва кадетския корпус в Сараево. Участва в литературния живот във Франция и в Чехия. Член е на литературното обединение на руските емигранти в Прага „Скит” (1922-1940 г.) и на Съюза за връщане в родината (1934 г.). Печата поезия и проза в списания и алманаси като „Воля России”, „Современные записки” и др., голяма популярност има неговата поема „Кочевье” (1928 г.). Превежда поезия на Лорка, Торес, Туньон, Фалко и др. През 1936 г. е интербригадист в Испания, сътрудничи на съветското разузнаване. През 1939 г. се връща в СССР, но е осъден на 8 години и е заточен в лагери във Воркута и Карагадинск. През 1956 г. е реабилитиран и се връща в Москва, като се занимава с журналистика и с преводи, консултант е на театрални постановки. Публикува спомени за писателите Ърнест Хемингуей и Иля Еренбург, за разузнавача Хаджи Мамсуров, за ген. Лукач и др. Автор е на няколко книги с поезия, проза, публицистика и мемоаристика, повечето от които излезли след смъртта му, сред които „Сестра моя Болгария” (1963 г.), „Человек с тремя именами” (1986 г.), „Двенадцатая Интернациональная” (1990 г.), „Человек начинается с горя” (2005 г.) и др. Умира на 30 ноември 1984 г. в Москва.