„КУКУШКА КУКОВАЛА ЗА СТЕНОЙ...”
Анисим Максимович Кронгауз (1920-1988 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ТАМ КУКА КУКУВИЦАТА ОТВЪН
Там кука кукувицата отвън
и издевателства над моя сън.
Защо да кука дълго тя можа
и да ме дразни с птичата лъжа?
От докторите истината знам,
а ти четирсет пъти кукаш там.
„Ку-ку, ку-ку...” – за кукане парад,
а в кръста болките да спрат не щат.
Капака вдигнах. Зад прозорец сив
да зърна как сред горския масив
в залязващия огън, още жив,
надежда сред листака свеж събра
лъжкиня горска и душа добра.
Но нейде там сред залезната шир
голям камшик размахваше пастир
и като крава рижа в угар-скръб
плющеше слънцето по огнен гръб.
Той бе с лунички, едър бе юнак,
не бе му чукнал още двайсетак.
Разбрах, че пророкува с тоз рефрен
тя дълголетие, но не за мен.
Ударения
ТАМ КУКА КУКУВИЦАТА ОТВЪН
Там ку́ка кукуви́цата отвъ́н
и издева́телства над мо́я съ́н.
Зашто́ да ку́ка дъ́лго тя́ можа́
и да ме дра́зни с пти́чата лъжа́?
От до́кторите и́стината зна́м,
а ти́ чети́рсет пъ́ти ку́каш та́м.
„Ку-ку́, ку-ку́...” – за ку́кане пара́д,
а в кръ́ста бо́лките да спра́т не шта́т.
Капа́ка вди́гнах. Зад прозо́рец си́в
да зъ́рна ка́к сред го́рския маси́в
в заля́зваштия о́гън, о́ште жи́в,
наде́жда сред листа́ка све́ж събра́
лъжки́ня го́рска и душа́ добра́.
Но не́йде та́м сред за́лезната ши́р
голя́м камши́к разма́хваше пасти́р
и като кра́ва ри́жа в у́гар-скръ́б
плюште́ше слъ́нцето по о́гнен гръ́б.
Той бе́ с луни́чки, е́дър бе́ юна́к,
не бе́ му чу́кнал о́ште двайсета́к.
Разбра́х, че пророку́ва с то́з рефре́н
тя дълголе́тие, но не́ за ме́н.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Анисим Кронгауз
КУКУШКА КУКОВАЛА ЗА СТЕНОЙ...
Кукушка куковала за стеной.
Кукушка издевалась надо мной.
А нужно ли так много куковать
И птичьей ложью истину скрывать?
Врачи и те мне правду говорят,
А ты кукуешь сорок раз подряд.
„Ку-ку, ку-ку, – так сорок раз, – ку-ку”, –
А боль не унимается в боку.
Раскрыл я ставни. Захотелось мне
Увидеть лес в некрашеном окне
В закатном непогашенном огне,
Где, может, скачет, листьями шурша,
Лесная лгунья – добрая душа.
Но там, где свет закатный не потух,
Большим бичом размахивал пастух:
Как рыжую корову на стерне,
Он солнце бил по огненной спине.
Он был веснушчат и широк в кости,
Не стукнуло ему и двадцати.
И понял я: кукушка в тишине
Пророчит долголетие не мне.
1956 г.
ЗОЗУЛЯ КУКУВАЛА ЗА СТІНОЮ... (переклад на українську мову: Николай Сысойлов)
Зозуля кукувала молода,
Знущалася зозуля, от біда.
В передвечірній дивній тишині
Ще довгий вік пророчила мені.
Ось лікарí – й ті правду говоря́ть,
А ти кукуєш сорок раз підряд.
„Ку-ку, ку-ку, – так сорок раз, – ку-ку”, –
А біль – все не вщуха́є у боку.
Розкрив віко́нниці: так хочеться мені
Побачить ліс в розкритому вікні
У західному дивному вогні,
Де, може, скаче в за́тінку куща́
Лісна брехуха – лагідна душа.
Та там, де промінь сонця не потух,
Крутим бичем розмахував пастух.
Як ту руду корову на стерні,
Він сонце бив по вогненній спині.
Весь у веснянках, широчінь в костí,
Не стукнуло йому і двадцяти.
І зрозумів: зозуля в тишині
Пророче довголіття не мені.
---------------
Руският поет и преводач Анисим Кронгауз (Анисим Максимович Кронгауз) е роден на 15 май 1920 г. в гр. Харков. От малък боледува от костна туберкулоза и в детските си години е прикован към леглото. Пише стихове и приключенски истории още от дете, първите му публикации са от 1936 г. С изключително силната си воля и много рехабилитационни процедури и тренировки успява да се справи с болестта и през 1939 г. става шампион на Москва по бокс, а през 1940 г. участва в стокилометровия пробег по р. Волга. Завършил е Литературния институт „Максим Горки”. Член е на Съюза на писателите на СССР (1943 г.). В литературния печат публикува рядко, предимно преводи. Издава над 30 книги с поетични преводи, превежда поезия от братските славянски народи, а също от тюркски, чеченски, осетински и тюркменски език. Автор е на поемите „Александр Чекалин” (1948 г.) и „Восемнадцатилетние” (1957 г.), на стихосбирките „Эшелоны” (1942 г.), „Стихи о доме” (1943 г.), „Урал-река” (1946 г.), „Мгновенья, равные годам” (1957 г.), „Весенняя осень” (1962 г.), „Воспоминание о будущем” (1967 г.) и „Холсты” (1975 г.). Подготвя том „Избранное”, но книгата е спряна и поетът изпада в немилост, защото отказва да подпише писмо на Съюза на писателите с гневни осъждания на Солженицин. Умира на 17 октомври 1988 г. в Москва.