Един живот търсих себе си!
Не се открих!
С камъни в пазва ежих се!
И зъби трих!
Гузност ми гузно хвърляше
в очите прах.
Сянка ме вечно гонеше.
Беше ме страх.
На края на пътя питам се-
Е кой си ти?
От где си?
Боже, смили се!
Мрак се върти!
Един живот гоних себе си
и пазарих!
Къде е Боже смисъла?
Къде го скри?
Мелница с вятър мелеше
нежност в прах.
Огън когато плъзваше,
черноглед бях.
Копнеж обръгна.
Стопи се,
горещ и плах.
Търсех се Боже!
Търсех се!
И разпилях!
(перевод с болгарского Стафидова В.М.)
Искала для себя одну жизнь!
Но не нашла!
С камнем за пазухой
Зубами скрипя
С раненой совестью
Ужас в глазах
Навеянный тенью
Вечного страха
У края дорог задаю я вопрос –
Кто ты Боже?
И где ты?
Помилуй нас сирых
От мрака.
Я свою жизнь
Загнала, разбазарила
Но Боже, где смысл?
Куда ты его положил?
Мельницу ветер
Закрутит ошпаренный
И всё превратится
В дорожную пыль.
Огонь пожираю
Магическим взглядом
Пылают мечты
Между раем и адом.
Ищу себя, Боже!
Ищу!
Растворяюсь!