Величка Петрова - Пустинно, перевод

Доктор Эф
Полето наранено
се оглежда.
Снагата му
зелена
се сивее.
Зад всеки синор-
рана и надежда.
Но бурени
и плевели
се смеят.
Погледът ми гони хоризонта...
Бяга по каруци и бодили.
И потъва
в мъката на фронта
от мотики, търнокопи, вили.
Полето наранено-
рана зее.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Долина сытая
Свои открыла вежды
Как её тело 
Старится,
Седеет.
И за пределами
Болезни и надежды.
Плевелы
Пышным цветом
расцветают
Их взгляд застал меня на горизонте
Бегут телегами, стернёй
И тают
В мягком фронте
Мотыгами, лопатами, ломами
Поля зелёные лежат
И ранами зияют.