Пётр Потёмкин Свобода, сожаление и читатель Свобод

Красимир Георгиев
„СВОБОДА, СОЖАЛЕНИЕ И ЧИТАТЕЛЬ”
Пётр Петрович Потёмкин (1886-1926 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


СВОБОДА, СЪЖАЛЕНИЕ И ЧИТАТЕЛ

Веднъж била ни е дарена свободата,
за жалост тъй се случили нещата,
че веднага се скрила таз другарка.
Читателю, а ти дали не си я мяркал?


Ударения
СВОБОДА, СЪЖАЛЕНИЕ И ЧИТАТЕЛ

Веднъ́ж била́ ни е даре́на свобода́та,
за жа́лост тъ́й се слу́чили нешта́та,
че веднага́ се скри́ла та́з друга́рка.
Чита́телю, а ти́ дали́ не си я мя́ркал?

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Пётр Потёмкин
СВОБОДА, СОЖАЛЕНИЕ И ЧИТАТЕЛЬ

Однажды нам была дарована Свобода,
Но, к Сожалению, такого рода,
Что в тот же миг куда-то затерялась.
Тебе, Читатель мой, она не попадалась?

               1906 г.




---------------
Руският поет, драматург, литературен критик и преводач Пьотър Потьомкин (Пётр Петрович Потёмкин) е роден на 20 април/2 май 1886 г. в гр. Орел. Учи във физико-математическия факултет и в историко-филологическия факултет на университета в Санкт Петербург (1904-1910 г.). За първи път публикува поезия през 1905 г., сътрудничи на литературни издания като „Сигнал”, „Золотое руно”, „Сатирикон” и др. Пише стихове, пиеси, естрадни диалози и скечове, представяни в театрални кабарета. През 1920 г. емигрира в Чехия и във Франция. Има епизодични роли в киното, публикува поезия и преводи в емигрантския печат, участва в международни шахматни турнири. Автор е на книгите с поезия и стихове за деца „Смешная любовь” (1908 г.), „Боба Сквозняков” (в съавторство с В. Князев, 1912 г.), „Герань” (1912 г.), „Отцветшая герань. То, чего не будет” (1923 г.), „Зеленая шляпа” (1924 г.) и „Избранные страницы. Дон Жуан – супруг смерти” (1928 г.). Умира на 21 октомври 1926 г. в Париж.