„В ГРАНЕНОЙ ПРОРУБИ, В КРУТЫХ ОТРЕЗАХ ЛЬДА...”
Георгий Аркадьевич Шенгели (1894-1956 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
В НАЗЪБЕНАТА ОСТРО ДУПКА СРЕД ЛЕДА
В назъбената остро дупка сред леда
като сапфир искрее тежката вода.
И розовее пара, от зора обвита,
издига облаче, и чиста Афродита
се въплътява там в полярни широти.
От бялата й риза бял прашец лети.
В пух лебедов замира сякаш взорът нежно,
девойките се мият с тази свежест снежна.
Ударения
В НАЗЪБЕНАТА ОСТРО ДУПКА СРЕД ЛЕДА
В назъ́бената о́стро ду́пка сред леда́
като сапфи́р искре́е те́жката вода́.
И розове́е па́ра, от зора́ обви́та,
изди́га о́блаче, и чи́ста Афроди́та
се въплътя́ва та́м в поля́рни широти́.
От бя́лата й ри́за бя́л праше́ц лети́.
В пух ле́бедов зами́ра ся́каш взо́рът не́жно,
дево́йките се ми́ят с та́зи све́жест сне́жна.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Георгий Шенгели
В ГРАНЕНОЙ ПРОРУБИ, В КРУТЫХ ОТРЕЗАХ ЛЬДА...
В граненой проруби, в крутых отрезах льда
Сапфиром залегла тяжелая вода.
И пар, чуть розовый, слегка зарей облитый,
Восходит облачком и чистой Афродитой
Оплотневает там, в полярных небесах.
От белых риз ее летит к нам белый прах.
И замирает взор, лебяжьим пухом нежим,
И любят девушки умыться снегом свежим.
1918 г.
---------------
Руският поет, литературовед, филолог и преводач Георгий Шенгели (Георгий Аркадьевич Шенгели) е роден на 20 април/2 май 1894 г. в гр. Темрюк, Кубанска област. Първите му публикации на фейлетони, статии и хроники са от 1909 г. във вестниците „Керчь-Феодосийский курьер” и „Керченское слово”, а първите си стихове публикува през 1913 г. Учи в юридическия факултет на Московския университет, завършва университета в Харков (1918 г.). Член е на Държавната академия на художествените науки, преподава във Висшия литературно-художествен институт в Москва, в периода 1925-1927 г. е председател на Всерусийския съюз на поетите. През 30-те години на ХХ в. завежда секция за литературни преводи в авторитетното издателство „Госиздат”. Известен е с поредица от теоретични разработки в областта на стихознанието в книгите си „Два «Памятника». Сравнительный разбор озаглавленных этим именем стихотворений Пушкина и Брюсова” (1918 г.), „Трактат о русском стихе” (1921 г.), „Практическое стиховедение” (1923 г.), „Как писать статьи, стихи и рассказы” (1926 г.), „Маяковский во весь рост” (1927 г.), „Школа писателя. Основы литературной техники” (1929 г.), „Техника стиха” (1940 г.) и др. Автор е на стихосбирките „Розы с кладбища” (1914 г.), „Зеркала потускневшие” (1915 г.), „Лебеди закатные” (1915 г.), „Гонг” (1916 г.), „Апрель над обсерваторией” (1917 г.), „Раковина” (1918 г.), „Еврейские поэмы” (1919 г.), „Нечаев: Драм. Поэма” (1920 г.), „Изразец” (1921 г.), „Броненосец Потемкин: Драм. Поэма” (1923 г.), „Норд” (1927 г.), „Планер” (1935 г.), „Избранные стихи: 1914-1939” (1939 г.) и др., на книгите с преводи „Эредиа Ж. М. Избранные сонеты” (1920 г.), „Верхарн Э. Полное собрание поэм в переводах Георгия Шенгели” (в 6 тома, 1922-1923 г.), „Гейне Г.” (1924 г.), „Гюго В. Революция” (1925 г.), „Гюго В. Избранные стихи” (1935 г.), „Гюго В. Избранные стихотворения” (1936 г.), „Байрон Д. Г. Собрание поэм” (в два тома, 1940 г.), „Сейтлиев К.” (1944 г.), „Махтум-Кули” (1945 г.), „Байрон Д. Г. Дон-Жуан” (1947 г.), „Барбарус И.” (1947 г.), „Избранное” (1948 г.), „Лахути А. Пери счастья” (1948 г.), „Гюго В. Возмездие” (1953 г.) и др. Умира на 15 ноември 1956 г. в Москва.