Давид Бурлюк Ты богиня средь храма прекрасная

Красимир Георгиев
„ТЫ БОГИНЯ СРЕДЬ ХРАМА ПРЕКРАСНАЯ...”
Давид Давидович Бурлюк (1882-1967 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ТИ БОГИНЯ СРЕД ХРАМА ПРЕКРАСНА СИ

Ти богиня сред храма прекрасна си,
пред лика ти светът е склонен.
Аз бедняк съм – безгласен за властните
колесници, кръжащи край мен.

Ти богиня си – в златни сияния
е облечен миражният стан,
от гранит в този храм си изваяна,
там лъстиво кадят ти тамян.

Аз бедняк съм – пред входове с дрипите
поприкривам разголена гръд,
мрачни тягостни вихри облитат ме
и обхождам незнайния път.


Ударения
ТИ БОГИНЯ СРЕД ХРАМА ПРЕКРАСНА СИ

Ти боги́ня сред хра́ма прекра́сна си,
пред лика́ ти светъ́т е склоне́н.
Аз бедня́к съм – безгла́сен за вла́стните
колесни́ци, кръжа́шти край ме́н.

Ти боги́ня си – в зла́тни сия́ния
е обле́чен мира́жният ста́н,
от грани́т в то́зи хра́м си изва́яна,
там лъсти́во кадя́т ти тамя́н.

Аз бедня́к съм – пред вхо́дове с дри́пите
поприкри́вам разго́лена гръ́д,
мра́чни тя́гостни ви́хри обли́тат ме
и обхо́ждам незна́йния пъ́т.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Давид Бурлюк
ТЫ БОГИНЯ СРЕДЬ ХРАМА ПРЕКРАСНАЯ...

Ты богиня средь храма прекрасная,
Пред Тобою склоняются ниц.
Я же нищий – толпа безучастная не заметит
Меня с колесниц.

Ты – богиня, и в пурпур, и в золото
Облачен твой таинственный стан,
Из гранита изваянный молотом,
Там, где синий курит фимиам.

Я же нищий – у входа отрепьями,
Чуть прикрыв обнаженную грудь,
Овеваемый мрачными ветрами,
Я пойду в свой неведомый путь.

               1897 г.




---------------
Руският поет и художник Давид Бурлюк (Давид Давидович Бурлюк) е роден на 9/21 юли 1882 г. в с. Семиротовка, Харковска губерния. Учи живопис в Казан и в Одеса (1898-1910 г.), има специализации в Кралската академия в Германия и в Школата за изящни изкуства във Франция, учи и в Московската школа за живопис, скулптура и архитектура (1911-1914 г.). Първите му публикации в печата са от 1899 г. Един от основоположниците на руския футуризъм, той публикува поезия и илюстрации в сборниците „Пощёчина общественному вкусу” (1912 г.), „Садок судей” (1913 г.), „Дохлая луна” (1914 г.), „Рыкающий Парнас” (1914 г.) и др. През 1920 г. емигрира в Япония, а след 1922 г. живее в САЩ. Пише и печата поезия, издава сборници, брошури и списания, публикува в емигрантския печат, участва в изложби, картините му красят най-добрите музеи и галерии в САЩ, Германия, Испания, Швейцария, Австралия и др. От 1930 до 1940 г. издава сп. „Color and Rhyme” („Цвет и рифма”). От литературното му творчество особено внимание заслужават поемите „Толстой” и „Горький”, книгата „Энтелехизм”, монографията „Рерих. Жизнь и творчество”, стихосбирката „Бурлюк Д. 1/2 века” (1932 г.) и др. Умира на 15 януари 1967 г. в гр. Хемптън Бейз на о. Лонг Айлънд, САЩ.