„СИРЕНЕВЫЕ ХМЕЛИ”
Владимир Иванович Сидоров/ Вадим Баян (1880-1966 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЛЮЛЯКОВИ ОПИЯНЕНИЯ
Душата ми сред люляци пътува...
Отпивам любовта от чаша-блян –
на кадифено ложе те сънувам,
гърдите-круши с плам целувам там.
Очите ти – кинжални метеори,
с безумство и молба горят – ела;
алковът пак въздиша, шепнат щори,
ах, сини люлякови ветрила...
Летя с крилата на съновидения,
вълшебна пролет ме въздига вън
и пръска като светозарен гений
на моята душа сияещ сън.
Ударения
ЛЮЛЯКОВИ ОПИЯНЕНИЯ
Душа́та ми сред лю́ляци пъту́ва...
Отпи́вам любовта́ от ча́ша-бля́н –
на кадифе́но ло́же те съну́вам,
гърди́те-кру́ши с пла́м целу́вам та́м.
Очи́те ти – кинжа́лни метео́ри,
с безу́мство и молба́ горя́т – ела́;
алко́вът па́к възди́ша, ше́пнат што́ри,
ах, си́ни лю́лякови ветрила́...
Летя́ с крила́та на съновиде́ния,
вълше́бна про́лет ме възди́га въ́н
и пръ́ска като светоза́рен ге́ний
на мо́ята душа́ сия́ешт съ́н.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Вадим Баян
СИРЕНЕВЫЕ ХМЕЛИ
В моей душе сиреневые хмели...
Я пью любви сверкающий фиал, –
Ты снишься мне на бархатной постели,
Где я дюшес грудей поцеловал.
Твоих очей кинжальных метеоры
Горят опять безумьем и мольбой;
Вздохнул альков и прошептали шторы,
Как веера сирени голубой...
И я несусь на крыльях сновидений
В миражный мир кудесницы-весны,
Чтоб раскидать, как светозарный гений,
Моей души сверкающие сны.
~1910 г.
---------------
Рускеят поет футурист, писател и драматург Вадим Баян (Владимир Иванович Сидоров/ Вадим Баян) е роден на 5 януари 1880 г. в с. Нововасилевка, Таврийска губерния. От 1910 г. слуша лекции по философия и естествени науки във висшия институт „П. Ф. Лесгафт” в Петербург. Първите му поетични публикации са във в. „Таврия” през 1908 г. Работил е като коректор, организатор на художествена самодейност, художник-оформител и др. Пише драмата „Пушкин”, романа „Ольга Кораблёва”, едноактни пиеси, политически скечове и конферанс-текстове, събрани в книгата „Кумачовые гулянки”, издава алманасите „Из батареи сердца” и „Срубленный поцелуй с губ вселенной”, известен е с „космическите” си поеми „Вселенная на плахе” (1920 г.) и „По мостовой тысячелетий” (1922 г.) и със спомените „Маяковский в первой олимпиаде футуристов” (1958 г.). Автор е на стихосбирките „Сжатая лента. Роман (в стихах). 1905-1908” (1908 г.), „Лирический поток. Лирионетты и баркароллы” (1910 г.) и „Радио” (1919 г.). Умира на 29 март 1966 г. в Москва.