„ОМУТ”
Павел Александрович Радимов (1887-1967 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ВИР
Дълбока тишина! Луната аленее
над гладки Божи ниви в ширното поле.
Русалка на реката нощна песен пее
за златните дворци на водните крале.
Край мелничните колеса се с шум подрежда
тълпа удавници на призрачен събор.
От дънерите влюбен воден дух не свежда
очи пламтящи от девойка с тъжен взор.
Тъй странни са му нейните сълзи, самотно
тъгува тя. Защо? Прекрасен е животът!
И плашейки я в реч омайна, с ласка странна
й шепне за целувки нежни, за любов...
О, колко тайни думи аз в среднощ измамна
ще чуя под напевите на тайнствен зов!
Ударения
ВИР
Дълбо́ка тишина́! Луна́та алене́е
над гла́дки Бо́жи ни́ви в ши́рното поле́.
Руса́лка на река́та но́штна пе́сен пе́е
за зла́тните дворци́ на во́дните крале́.
Край ме́лничните колеса́ се с шу́м подре́жда
тълпа́ уда́вници на при́зрачен събо́р.
От дъ́нерите влю́бен во́ден ду́х не све́жда
очи́ пламтя́шти от дево́йка с тъ́жен взо́р.
Тъй стра́нни са му не́йните сълзи́, само́тно
тъгу́ва тя́. Зашто́? Прекра́сен е живо́тът!
И пла́шейки я в ре́ч ома́йна, с ла́ска стра́нна
й ше́пне за целу́вки не́жни, за любо́в...
О́, ко́лко та́йни ду́ми а́з в средно́шт изма́мна
ште чу́я под напе́вите на та́йнствен зо́в!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Павел Радимов
ОМУТ
Какая тишина! Багряный месяц всходит
За гладью Божьих нив, за скатами полей.
Русалка на реке ночную песнь заводит
О золотых дворцах подводных королей.
У мельничных колес шумит и колобродит
Утопленниц толпа и призрачных теней.
Влюбленный водяной из-под коряг не сводит
С печальной девушки пылающих очей.
Ему так странно то, что, слезы проливая,
Грустит она. О чем? Чем жизнь милей земная?
И, мнится, в тишине, пугая речью странной,
Ей шепчет про любовь, про нежный поцелуй...
О, сколько тайных слов я в полночи обманной
Услышу под напев ласкающихся струй!
---------------
Руският поет и художник Павел Радимов (Павел Александрович Радимов) е роден на 11 септември 1887 г. в с. Ходяйново, Рязанска губерния. Завършил е Рязанската семинария (1905 г.), известно време учи в Московската школа за живопис, скулптура и архитектура, а през 1911 г. се дипломира във филологическия факултет на Казанския университет. Първите му изяви като художник и първите му публикации в печата са от 1908 г., през 1912 г. участва в изложба на передвижниците и сътрудничи активно на издания като „Сибирская жизнь”, „Сибирский студент” и др. Преподава история на изкуствата в Казанското художествено училище. Пише и рисува, публикува стихове и участва в изложби, смята се за „селски” поет и художник. Последен председател е на обществото на передвижниците (1918 г.) и първи председател на Асоциацията на художниците на революционна Русия (1922 г.), председател е на Всерусийския съюз на поетите (до 1929 г.). Автор е на стихосбирките „Полевые псалмы” (1912 г.), „Попиада” (1914 г.), „Земная риза” (1914 г.), „Старик и липа, или Отчего по свету пошли медведи” (1922 г.), „Деревня” (1922 г.), „Телега” (1926 г.), „Земное. Избранные стихи” (1927 г.), „Столбовая дорога. Избранное” (1959 г.), „Ливень” (1962 г.) и др. Умира на 12 февруари 1967 г. в гр. Хотково, Московска област.