„УЛИЧНАЯ”
Богдан Петрович Гордеев/ Божидар (1894-1914 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
УЛИЧНА
Скука кука с досаден глас
и ехо, кънтящо над улица.
Тучна туркиня търгува с нас,
мургава скучничка кукличка.
„Купете обувки, ваша чест!”
Но в шуба с насмешка притулва се
цилиндърът, гълта пот. В прах е днес
с ъгли и покриви улица.
Улица, скучната улица:
търгува с обувки туркинята –
кука предсмъртна послушница,
гасне по ъглите минало.
А над гърбушковци смеят се
туркинята и господарчето,
с димни миражи пределите
алени удари харчат.
Веят се странни ритмичности,
смърт моя дух ще обрули;
вярната вярност обтичва се,
делници чезнат и улица.
Ударения
УЛИЧНА
Ску́ка ку́ка с доса́ден глас
и е́хо, кънтя́што над у́лица.
Ту́чна турки́ня търгу́ва с нас,
му́ргава ску́чничка ку́кличка.
„Купе́те обу́вки, ва́ша чест!”
Но в шу́ба с насме́шка приту́лва се
цили́ндърът, гъ́лта пот. В пра́х е днес
с ъ́гли и по́криви у́лица.
У́лица, ску́чната у́лица:
търгу́ва с обу́вки турки́нята –
ку́ка предсмъ́ртна послу́шница,
га́сне по ъ́глите ми́нало.
А над гърбу́шковци сме́ят се
турки́нята и господа́рчето,
с ди́мни мира́жи преде́лите
а́лени у́дари ха́рчат.
Ве́ят се стра́нни ритми́чности,
смъ́рт моя ду́х ште обру́ли;
вя́рната вя́рност обти́чва се,
де́лници че́знат и у́лица.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Божидар
УЛИЧНАЯ
Скука кукует докучная
И гулкое эхо улица.
Туфельница турчанка тучная
Скучная куколка смуглится:
„Не надо ли туфель барину?”
Но в шубу с шуткой тулится
Цилиндр, глотая испарину.
Углится кровлями улица.
Улица, улица скучная:
Турка торгующая туфлями –
Кукушка смерти послушная,
Рушится, тушится углями.
Улыбаясь над горбатыми
Туркой и юрким барином,
Алыми ударь набатами,
Дымным вздыбься маревом!
Вея неведомой мерностью,
Смертью дух мой обуглится,
Вздымится верной верностью –
Избудутся будни и улица.
1914 г.
---------------
Руският поет-футурист Богдан Петрович Гордеев/ Божидар е роден на 21 юни 1894 г. в гр. Харков. Завършил е със златен медал Трета харковска гимназия (1913 г.). Приживе има само няколко публикувани стихотворения в авангардни издания и алманаси като „Студия импрессионистов” и „Садок судей”. Член е на групата на футуристите „Центрифуга”, съосновател е на издателство „Лирень” (1914 г.). Автор е на стихосбирката „Бубен” (1914 г.) и на стиховедческото изследване „Распевочное единство” (1916 г.). Самоубива се на 7 септември 1914 г. в гората около с. Бабка, близо до Харков.