Лидия Аверьянова Какое солнце встало, озарив Какво

Красимир Георгиев
„КАКОЕ СОЛНЦЕ ВСТАЛО, ОЗАРИВ...”
Лидия Ивановна Аверьянова (1905-1942 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


КАКВО Е СЛЪНЦЕ ГРЕЙНАЛО НАД МЕН

Какво е слънце грейнало над мен,
огнище топло над града ти верен:
изглежда шрифтът кърваво-червен
сред книгите, макар че той е черен.

Виж, таз широка невска светлина
край зимна вада в миг да не засветка.
Добре ми е, нежива съм жена
като двуцветна в книгата винетка:

ще се покрие с прах домът ми лек
и дни ще са ни тихи, ни тревожни,
случайно някога в случаен век
художник тук да ме открие може –

от моя щрих ще бъде удивен,
от линията нежна неотмита,
че вечно с паметна печал са в мен
квадратите на невските гранити.


Ударения
КАКВО Е СЛЪНЦЕ ГРЕЙНАЛО НАД МЕН

Какво́ е слъ́нце гре́йнало над ме́н,
огни́ще то́пло над града́ ти ве́рен:
изгле́жда шри́фтът къ́рваво-черве́н
сред кни́гите, мака́р че то́й е че́рен.

Виж, та́з широ́ка не́вска светлина́
край зи́мна ва́да в ми́г да не засве́тка.
Добре́ ми е, нежи́ва съм жена́
като́ двуцве́тна в кни́гата вине́тка:

ште се покри́е с пра́х домъ́т ми ле́к
и дни́ ште са ни ти́хи, ни трево́жни,
случа́йно ня́кога в случа́ен ве́к
худо́жник ту́к да ме откри́е мо́же –

от мо́я щри́х ште бъ́де удиве́н,
от ли́нията не́жна неотми́та,
че ве́чно с па́метна печа́л са в ме́н
квадра́тите на не́вските грани́ти.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Лидия Аверьянова
КАКОЕ СОЛНЦЕ ВСТАЛО, ОЗАРИВ...
 
Какое солнце встало, озарив
Твой город, теплый, словно стенки горна:
Кроваво-красным кажется мне шрифт
В разлете книг, хотя он – просто черный.
 
Смотри, чтоб то, что начато Невой,
Не обернулось Зимнею Канавкой.
Мне лучше быть не женщиной живой,
А так, двухцветной книжною заставкой:
 
Чтоб покрывался пылью легкий дом,
Не стали дни ни лучше, ни тревожней,
Чтоб наугад, когда-нибудь, потом,
Меня открыл рассеянный художник –
 
И удивился тихо, про себя,
Что верен штрих и линия не смыта,
Что, вчерчена, стою навеки я
В больших квадратах невского гранита.

               1932 г.




---------------
Руската поетеса, преводачка, музикант и полиглот Лидия Аверянова (Лидия Ивановна Аверьянова, по мъж Дидерихс) е родена през 1905 г. Пише стихове от 15-годишна, през 1921 г. става член на Петроградския съюз на поетите. Владее над 10 езика, превежда от и на немски, английски, френски, италиански, испански. За кратко е актриса, известно време превежда към „Интурист”, прехранва се с преподаването на частни уроци. Приживе няма издадена книга, въпреки че подготвя ръкописите на пет стихосбирки, сред които „Серебряная рака. Стихи о Петербурге”. Стиховете й се преписват тайно и добиват статут на емигрантска поезия. В края на 30-те години на ХХ в. е арестувана с обвинения за „западен уклон”, предполага се, че е загинала в лагер през 1942 г.