СЕГА
Сега съм далече от тиха поезия.
Очаквам сега най-реалния свят
на мигове истински. Знаеш – от тези,
в които за нас часовете ще спрат.
В които във стон ще струи тишината
и ти ще си моя, а аз ще съм твой.
В които ще бъда нахалният вятър,
рисуващ в сърцето ти морски прибой.
В които ще бъдеш ти моето Лято.
По-гола от всичките знойни лета.
И езеро вечно – в целувка разлято,
което ще пия – уста във уста.
Сега не чета. И не пиша поезия.
Сега съм героят във нашия стих –
реален, в сърцата ни. Знаеш – от тези,
в които във теб своя муза открих.