КОЛКО ГРЯХ ИМА, БОЖЕ
Аз не искам със пръст да ме сочат
и да бъда мишена в нощта.
Всеки ден и със принца, и с просяка
от софрата си хляба деля.
И клошарят в сърцето си носи
късче спомен от своя мечта.
И въпроси...Въпроси... Въпроси…
Колко грях има, Боже, в света!
Затова аз със просяка – просяк
съм в живота си мижав и вял.
И сълзата в душата си нося.
Всъщност – сам зная как съм живял.
И когато особите знатни
си повярват, че те са над Бог –
по-добре е да бъда приятел
със клошар пред съседния блок.