ИЗ „ДЕКЛАРАЦИЯ МОСКОВСКОМУ ПОСОЛЬСТВУ”
Тимофей Дементьевич Анкудинов (1617-1654 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ИЗ „ДЕКЛАРАЦИЯ КЪМ МОСКОВСКОТО ПОСОЛСТВО”
Пет камъка Давид в пастирската торбичка сложи,
когато неприятелят сърдечна болка му наложи,
и тръгна смело срещу Голиат грамаден
да брани с вярна бран израелтянско стадо...
Духът спасен бе, гордостта на Голиат бе победена.
Така и ние имаме пет смисъла свещени
и зов зовеме в Божието име,
с пет стиха срещу неприятеля вървиме.
1. ХВАЛА НА МИЛОСТИВИЯ И СВЯТ БОГ
Хвала на милостивия и свят Бог!
От неприятеля бягайки през осем земи,
не турихме крак върху камък,
не нарушихме здравето и честта, и сана
и сега сме под крилете на милостта на
турския Ибрахим султан;
две кесарства и сто царства, и двеста и петдесет кралства
в три части на света са на монарха,
той може да заличи неприятеля,
да спре крясъците на моите митарства,
славата му от тези земи не ще отвеят,
докато на небето звезди и месец греят.
5. КЪМ ЧИТАТЕЛЯ
Християнско е да паднеш, да станеш и да продължаваш,
а дяволско е да падаш и да не ставаш.
Сам, христолюбецо, ти разбираш,
мой любезни читателю, да подбираш
на кого чест и вярност да въздаваш,
без рода и делата на господарите да забравяш.
При това не бива да ги наскърбяваш,
а на покаялите се да прощаваш.
Понеже който срещу властта се възправя,
той, според апостола, на Бога се противопоставя.
Мой верен и мил читателю и наследник,
не се чуди на сегашния ни враждебник,
че той по наше наследство господство вие,
но него не Бог го е посочил, а ние,
тоз, който злите въздига щедро,
а благите все някак пренебрегва.
Гледай не началото, гледай края,
бъди мъдър докрай, за да знаеш.
Който отначало скача,
той често накрая плаче
и ти ще откриеш користна развала,
която тук бързо се е сбрала.
Доброто само си се хвали,
а лукавството на злите ни пали.
Бъди здрав, любимецо, продължавай
и своя господар не забравяй.
Ударения
ИЗ „ДЕКЛАРАЦИЯ КЪМ МОСКОВСКОТО ПОСОЛСТВО”
Пет ка́мъка Дави́д в пасти́рската торби́чка сло́жи,
кога́то неприя́телят сърде́чна бо́лка му нало́жи,
и тръ́гна сме́ло срешту Голиа́т грама́ден
да бра́ни с вя́рна бра́н израелтя́нско ста́до...
Духъ́т спасе́н бе, гордостта́ на Голиа́т бе победе́на.
Така́ и ни́е и́маме пет сми́съла свеште́ни
и зо́в зове́ме в Бо́жието и́ме,
с пет сти́ха срешту неприя́теля върви́ме.
1. ХВАЛА НА МИЛОСТИВИЯ И СВЯТ БОГ
Хвала́ на милости́вия и свя́т Бо́г!
От неприя́теля бя́гайки през о́сем земи́,
не ту́рихме кра́к върху ка́мък,
не наруши́хме здра́вето и честта́, и са́на
и сега́ сме под криле́те на милостта́ на
ту́рския Ибрахи́м султа́н;
две́ ке́сарства и сто́ ца́рства, и две́ста и петдесе́т кра́лства
в три́ ча́сти на света́ са на мона́рха,
той мо́же да заличи́ неприя́теля,
да спре́ кря́съците на мо́ите мита́рства,
сла́вата му от те́зи земи́ не ште́ отве́ят,
докато на небе́то звезди́ и ме́сец гре́ят.
5. КЪМ ЧИТАТЕЛЯ
Христия́нско е да па́днеш, да ста́неш и да продължа́ваш,
а дя́волско е да па́даш и да не ста́ваш.
Сам, христолю́бецо, ти́ разби́раш,
мой любе́зни чита́телю, да подби́раш
на кого́ че́ст и вя́рност да възда́ваш,
без рода́ и дела́та на господа́рите да забра́вяш.
При това́ не би́ва да ги наскърбя́ваш,
а на пока́ялите се да проща́ваш.
Поне́же ко́йто срещу властта́ се възпра́вя,
то́й, споре́д апо́стола, на Бо́га се противопоста́вя.
Мой ве́рен и ми́л чита́телю и насле́дник,
не се́ чуди́ на сега́шния ни вражде́бник,
че то́й по на́ше насле́дство госпо́дство ви́е,
но не́го не Бо́г го е посо́чил, а ни́е,
то́з, ко́йто зли́те възди́га ште́дро,
а бла́гите все ня́как пренебре́гва.
Гле́дай не́ нача́лото, гле́дай кра́я,
бъди́ мъ́дър докра́й, за да зна́еш.
Ко́йто отнача́ло ска́ча,
той че́сто накра́я пла́че
и ти ште откри́еш ко́ристна разва́ла,
коя́то тук бъ́рзо се е сбра́ла.
Добро́то само́ си се хва́ли,
а лука́вството на зли́те ни па́ли.
Бъди́ здра́в, люби́мецо, продължа́вай
и сво́я господа́р не забра́вяй.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Тимофей Акудинов
ИЗ „ДЕКЛАРАЦИЯ МОСКОВСКОМУ ПОСОЛЬСТВУ”
Пять каменей Давыд имел в пастуше тоболе,
коли, не стерпев от неприятель сердечное боле,
шел смело против страшного Галиада
ичраильтянского верне бороняти стада...
Голиаду спясю дух и гордости забила.
Тако и мы во имя божие имеем
с пяти смыслов готовых
на неприятеля пять вершей сложоных.
1. ХВАЛА МИЛОСТИВОМУ СВЯТОМУ БОГУ
Хвала милостивому святому Богу!
От неприятеля бежав череч осмь земель,
не приткнули мы о камен свою ногу,
а не нарушили здоровья и чести и сана
и ныне есте мы под крылами милости
турсково Ибрагим султана,
дву цесарств и сту царств и двухсот пятидесяти королевств
трех частей света монархи,
той может стереть неприятеля
и моих карки;
его же слава по то ся на земли пусть сладит,
пока в небе звезды и месяц светит.
5. К ЧИТАТЕЛЮ
Христианское есть – пад, востати,
а дьявольское есть – пад, не востати.
Сам, христолюбче, разумеваешь,
мой ласковый читательнику, упознаешь
кому воздать честь и верность,
помнячи природных государей давность.
К тому не будешь их поношати,
но, и о прежнем каяся, прощати.
Понеже кто ся власти противляет,
тот, по апостолу, богу ся противляет.
Мой верный милый читательнику,
не дивись настоящему враждебнику,
что он в наследии нашем господствует –
так ему мир, а не бог дарствует,
который злых возвышает,
а благих отнюдь уничижает.
Смотри же не начала, но конца,
да будешь мудр до конца.
Хто сначала скачет,
тот напоследок плачет,
а так найдешь корысти не мало,
что ся тут кратко собрало.
Само бо доброе себя хвалит,
а злых лукавство палит.
Здоров же, любимче, буди,
а своего государевича не забуди.
---------------
Руският поет, публицист и авантюрист Тимофей Анкудинов (Тимофей/Тимошка Дементьевич Анкудинов/ Акиндинов) е роден през 1617 г. в гр. Вологда. Един от първите руски поети, той съчинява силабически стихоплетства с политическо съдържание като „Декларация московскому посольству”, „Похвала турецкому султану”, „На нынешнюю московскую власть”, „На Филарета митрополита” и др.п. До нас са достигнали и негови укази, публицистични наброски и писма, написани на изящен за времето си литературен език. От 1644 до 1653 г. обикаля Европа, като няколко пъти сменя своето вероизповедание. Представя се за син на цар Василий Шуйски, за което е анатемосан от руската църква и издирван от московските власти. Умира на Кремълския площад в Москва, където е осъден на смърт и разчетворен (разкъсан на четири) през 1654 г.