„ПЕСНЬ ЧЕРКЕСА”
Михаил Павлович Загорский (1804-1824 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПЕСЕН НА ЧЕРКЕЗИНА
Загина девицата, мил мой другар!
Угасна светилото – в погледа жар.
Самотен блуждая в планински превал
и бузи изгарят сълзи на печал!
Небето широко облитат орли!
Обхожда сайгак непристъпни скали,
но клюма лъкът на гърба ми и там
ръждясват стрелите на моя колчан,
защо ли планинския звяр да ловя?
Богатата плячка с кого да деля!
Загина девицата, мил мой другар,
угасна светилото, пепел без жар.
Домът ми край ширни сред мир брегове
граден е след време на зли боеве,
там чашите с кумис на рафта стоят,
там бащина сабя и пушки висят.
Задушно е вкъщи, в гроб сякаш съм там,
към сабята поглед не вдигам. Не знам
кой кумис до мен ще опитва? И кой
ще слуша за битките разказа мой?
Загина девицата, мил мой другар!
Угасна светилото, пепел без жар.
Самотен блуждая в планински превал
и бузи изгарят сълзи на печал!
* Сайгак – чифтокопитно млекопитаещо от семейството на антилопите.
Ударения
ПЕСЕН НА ЧЕРКЕЗИНА
Заги́на деви́цата, ми́л мой друга́р!
Уга́сна свети́лото – в по́гледа жа́р.
Само́тен блужда́я в плани́нски прева́л
и бу́зи изга́рят сълзи́ на печа́л!
Небе́то широ́ко обли́тат орли́!
Обхо́жда сайга́к непристъ́пни скали́,
но клю́ма лъкъ́т на гърба́ ми и та́м
ръждя́сват стрели́те на мо́я колча́н,
зашто́ ли плани́нския звя́р да ловя́?
Бога́тата пля́чка с кого́ да деля́!
Заги́на деви́цата, ми́л мой друга́р,
уга́сна свети́лото, пе́пел без жа́р.
Домъ́т ми край ши́рни сред ми́р брегове́
граде́н е след вре́ме на зли́ боеве́,
там ча́шите с ку́мис на ра́фта стоя́т,
там ба́штина са́бя и пу́шки вися́т.
Заду́шно е вкъ́шти, в гроб ся́каш съм та́м,
към са́бята по́глед не вди́гам. Не зна́м
кой ку́мис до ме́н ште опи́тва? И ко́й
ште слу́ша за би́тките ра́зказа мо́й?
Заги́на деви́цата, ми́л мой друга́р!
Уга́сна свети́лото, пе́пел без жа́р.
Само́тен блужда́я в плани́нски прева́л
и бу́зи изга́рят сълзи́ на печа́л!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Михаил Загорский
ПЕСНЬ ЧЕРКЕСА
Не стало девицы, подруги моей!
Угасло светило – отрада очей.
Теперь одинокий блуждаю въ горахъ
И слезы печали горятъ на щекахъ!
Тамъ въ небе широкомъ летаютъ орлы!
И скачетъ сайгакъ на скалу со скалы,
Но лукъ мой безъ дела виситъ за плечомъ,
И ржавеютъ стрелы въ колчане моемъ,
И что за отрада мне зверя настичь?
Не съ кемъ делить мне богатыхъ добычь!
Не стало девицы, подруги моей,
Угасло светило, отрада очей.
Мой домъ на привольныхъ стоитъ берегахъ,
Тамъ много корысти добыто въ бояхъ;
Тамъ чаши кумыса рядами стоятъ;
Тамъ сабли отцовъ и пищали висятъ.
Но будто въ могиле, мне душно въ дому
И редко на саблю мой взоръ подыму:
Кто будетъ со мною кумысъ распивать?
Кто будетъ разсказу о битвахъ внимать?
Не стало девицы, подруги моей,
Угасло светило, отрада очей.
Теперь одинокий блуждаю въ горахъ
И слезы печали горятъ на щекахъ.
---------------
Руският поет и преводач Михаил Загорски (Михаил Павлович Загорский) е роден на 30 юли/11 август 1804 г. в Петербург. От 1819 г. учи в историко-филологическия факултет на Петербургския университет. Пише поеми, елегии и стихове по фолклорни мотиви, превежда поезия на Хораций, Вергилий, Ламартин, Байрон, Шилер и др. От 1920 г. печата стихове и преводи в петербургски списания като „Новая литература”, „Литературные листки”, „Благонамеренно”, „Соревнователь просвещения и благотворения”, „Полярная звезда”, „Северные цветы” и др. Умира на 31 декември 1824 г.