„ПОСЛАНИЕ ПАТРИАРХУ ИОАКИМУ”
Венедикт Буторин (втората половина на ХVII в.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПОСЛАНИЕ КЪМ ПАТРИАРХ ЙОАКИМ
О, велико Божие към нас, човеците, милосърдие!
Да проявим и ние към Твореца благото си усърдие.
Защото в края на жизнения ни миг
ни удостои с божествен светлик:
подари ни душевен архипастир пречестен,
земен ангел и преизящен гражданин небесен –
украсения с благовест и светолепие Йоаким,
по житие велик господин, а по свещенодействие серафим,
наистина великолепен, превъзходен духовен монарх,
достоен за цяла Русия и за северните страни патриарх.
Духовна мъдрост по-сияеща от слънцето раздаващ,
с душеполезно учение ума ни и очите ни просвещаващ.
С духовна благост душите наши освещаващ
и по пътя към царството небесно наставляващ.
Тази Божия милост към нас трябва да я заслужим с благости,
за да ни удостои с неизречените радости.
Даруван ни е преизящният архипастир Йоаким,
пречестният архипастир, великият господин,
затова трябва и да се радват душите ни, да се веселим,
но и благодарствени молитви към Твореца да не пестим.
Всички да просим благодатта на Бога свят към нази:
– Боже Господи, дарил си ни архипастир, молим те да го пазиш,
да го пазиш като свой верен слуга, а за нашия свят
в добро здраве и в благоденствие много години да е благодат,
та с твоята милост да ни утешава и радва по пътя нелесен
и след много години с архипастира да наследим града небесен.
Дай ни, Господи, на нас, недостойните, разум и обичане
към дарения ни от Теб архипастир да сме привличани.
По твоята свята воля, преклонени пред нея,
с милостта и благословението архипастирско да живеем.
Сега и занапред, благовеейки пред всемогъщия,
към архипастира си с вяра да се обръщаме.
Ударения
ПОСЛАНИЕ КЪМ ПАТРИАРХ ЙОАКИМ
О, вели́ко Бо́жие към на́с, чове́ците, милосъ́рдие!
Да прояви́м и ни́е към Творе́ца бла́гото си усъ́рдие.
Зашто́то в кра́я на жи́знения ни ми́г
ни удостои́ с боже́ствен светли́к:
подари́ ни душе́вен архипасти́р прече́стен,
зе́мен а́нгел и преизя́штен гра́жданин небе́сен –
украсе́ния с благове́ст и светоле́пие Йоаки́м,
по житие́ вели́к господи́н, а по свештеноде́йствие серафи́м,
наи́стина великоле́пен, превъзхо́ден духо́вен мона́рх,
досто́ен за ця́ла Руси́я и за се́верните страни́ патриа́рх.
Духо́вна мъ́дрост по-сия́ешта от слъ́нцето разда́вашт,
с душеполе́зно уче́ние ума́ ни и очи́те ни просвешта́вашт.
С духо́вна бла́гост души́те на́ши освешта́вашт
и по пъ́тя към ца́рството небе́сно наставля́вашт.
Та́зи Бо́жия ми́лост към нас тря́бва да я заслу́жим с бла́гости,
за да ни удостои́ с неизре́чените ра́дости.
Дару́ван ни е преизя́штният архипасти́р Йоаки́м,
прече́стният архипасти́р, вели́кият господи́н,
затова́ тря́бва и да се ра́дват души́те ни, да се весели́м,
но и благода́рствени моли́тви към Творе́ца да не пести́м.
Вси́чки да про́сим благодатта́ на Бо́га свя́т към на́зи:
– Бо́же Го́споди, дари́л си ни архипасти́р, мо́лим те да го па́зиш,
да го па́зиш като свой ве́рен слуга́, а за на́шия свя́т
в добро́ здра́ве и в благоде́нствие мно́го годи́ни да е благода́т,
та с тво́ята ми́лост да ни утеша́ва и ра́два по пъ́тя неле́сен
и след мно́го годи́ни с архипасти́ра да наследи́м града́ небе́сен.
Да́й ни, Го́споди, на на́с, недосто́йните, ра́зум и оби́чане
към даре́ния ни от Те́б архипасти́р да сме привли́чани.
По тво́ята свя́та во́ля, преклоне́ни пред не́я,
с милостта́ и благослове́нието архипасти́рско да живе́ем.
Сега́ и занапре́д, благове́ейки пред всемогъ́штия,
към архипасти́ра си с вя́ра да се обръ́штаме.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Венедикт Буторин
ПОСЛАНИЕ ПАТРИАРХУ ИОАКИМУ
О! велико божие к нам, человеком, милосердие,
Явим и мы к нему, творцу, благое усердие.
Ибо в последняя веков лета
Сподобил нас божественнаго света,
Даровал нам душевнаго архипастыря пречестнаго,
Земнаго аггела и преизящнаго гражданина небеснаго,
Оздобленна благообразием и святолепна Иоакима,
Великаго господина по существу, а по священнодейству серафима,
Поистинне преизяществом духовенству в красоту монарха,
достоин по лепоте всеа России и всех северных стран патриарха.
Духовною мудростию паче чювственна солнца сияюща
И душеполезным учением умная нам очеса просвещающа.
Души наши духовною благодатию освящающа
И тещи путем, ведущим в царство небесное, наставляюща.
Сия от бога милость к нам не по нашей годности,
Что сподобил нас неизреченной сей радости.
Даровал нам преизящнаго архипастыря Иоакима,
Пречестнаго архиерея и великаго господина,
О сем нам подобает радоватися духовно и веселитися,
А благодарствие молитву приносите творцу не ленитися.
Сице к нему, богу свету, непрестанно вопити:
Боже и господи! Даровал еси нам архипастыря, изволь его хранити,
Яко вернаго своего слугу, а нашего света
Во здравии добром и во благоденствии на многа лета,
Чтобы нам по твоей милости тем утешатися и иметь отрада,
А с ним, архипастырем своим, по многолетии наследити небеснаго града.
Подай же, господи, нам, недостойным, разума и помощи,
К дарованному тобою нам архипастырю како притещи.
По твоей бо святой воли покланятися,
А милости и благословения архипастырскаго сподоблятися.
Ныне и впредь благоволя,
Сице к нему, архипастырю, с верой глаголя.
~1690 г.
---------------
Руският стихотворец Венедикт Буторин е живял и творил през втората половина на ХVII в. Ръкоположен е за монах в Новодевичия манастир. До нас са достигнали няколко негови преписки и две поетични творби: „Слова на умиление души своей” (1688 г.) и „Послание патриарху Иоакиму” (~1690 г.). Възможно е да е автор и на творбата „Полной науки пасхалии” (1687 г.).