„ГОРОД СОВРЕМЕННЫЙ”
Сергей Михайлович Соловьёв (1885-1942 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СЪВРЕМЕННИЯТ ГРАД
Над руини на храмове, дворцова пепел, аули,
сякаш прилеп, засенчващ с крилете си свят-богатир,
ти растеш, тържествуваш ехидно, предания хулиш,
град си вампир!
Сладък плод в цветно-девствен на Гея-Земя изобилен
рог изчезна. Пустеят отдавна простори и пак
само скърцат машини, ври грохот на автомобили.
Само дим и сумрак.
Овъгляващ дърветата, с прах предизвикващ лазура,
иска жертви и кръв огнедишащ звяр-локомотив.
Полудял е светът и ще рухне велика култура
в хаос преходен див.
Път към бъдното, верни на този княз-хаос, изграждат
властелини на знания, грижи, изкуства и труд.
Тръпнат стожери, с вой колесата въртене подклаждат.
Накъде ли летят?
Що за странни сияния, що за нечувани звуци?
С диви образи пълен е този измислен всемир!
Где са песните, где са молитвите? С крясъци куци
град си вампир!
О, горко им на живите! Млади и здрави, и силни!
С нажежената челюст и с огнени устни градът
към народа се впива: с месища и кърви обилно
се опива трупът.
Небеса отразяват съчувствия само природни.
Досегашните сокове земни деца не поят.
Някой хитър потайник ще пусне по вени народни
зли отрови да спят.
Град проклет! В колко, в колко съдбовни вагони на влака
ежедневно се возят безумно покорство и срам
и свине, младенци и девици обречено чакат
заколение там.
Колко живи живота стихията твоя е смляла,
стрила светли лица, умове е завземала с взлом.
Гъгнат банки, кантори – олтарите на капитала –
този публичен дом.
Ще разцъфне ли нова любов там, където превратно
изтощени девойки обслужват вертепа ни сляп
и отдават безплодни гърди на целувки развратни
за подслон и за хляб!
Там, където и нощи, и дни бди момче изморено,
в плен на вечно бучащи машини върви и върви,
жали своите близки, в студеното утро стаено,
и самотно кърви.
Град проклет! Там, където кръвта на народа остава
в домовете ни, буйно заляла забравена чест!
В този наш Вавилон и Содом, и Гомор избледняват
пред жестокото днес.
Тържествувай над всичко, градило величия в пътя,
и с кощунствена братоубийственост вий своя пир!
Наближава часът: идва Емануил да те срути,
град-вампир!
* Емануил (Емануел) – едно от имената на Месията, Спасителя, дошъл да живее сред хората. Името има еврейски корени и означава „Бог с нас”.
Ударения
СЪВРЕМЕННИЯТ ГРАД
Над руи́ни на хра́мове, дво́рцова пе́пел, ау́ли,
ся́каш при́леп, засе́нчвашт с криле́те си свя́т-богати́р,
ти расте́ш, тържеству́ваш ехи́дно, преда́ния ху́лиш,
гра́д си вампи́р!
Сла́дък пло́д в цве́тно-де́вствен на Ге́я-Земя́ изоби́лен
ро́г изче́зна. Пусте́ят отда́вна просто́ри и па́к
са́мо скъ́рцат маши́ни, ври гро́хот на автомоби́ли.
Са́мо ди́м и сумра́к.
Овъгля́вашт дърве́тата, с пра́х предизви́квашт лазу́ра,
и́ска же́ртви и кръ́в огнеди́шашт звяр-локомоти́в.
Полудя́л е светъ́т и ште ру́хне вели́ка култу́ра
в ха́ос пре́ходен ди́в.
Пъ́т към бъ́дното, ве́рни на то́зи княз-ха́ос, изгра́ждат
властели́ни на зна́ния, гри́жи, изку́ства и тру́д.
Тръ́пнат сто́жери, с во́й колеса́та върте́не подкла́ждат.
Накъде́ ли летят́?
Што́ за стра́нни сия́ния, што́ за нечу́вани зву́ци?
С ди́ви о́брази пъ́лен е то́зи изми́слен всеми́р!
Где́ са пе́сните, где́ са моли́твите? С кря́съци ку́ци
гра́д си вампи́р!
О́, горко́ им на жи́вите! Мла́ди и здра́ви, и си́лни!
С нажеже́ната че́люст и с о́гнени у́стни градъ́т
към наро́да се впи́ва: с меси́шта и къ́рви оби́лно
се опи́ва трупъ́т.
Небеса́ отразя́ват съчу́вствия са́мо приро́дни.
Досега́шните со́кове зе́мни деца́ не поя́т.
Ня́кой хи́тър пота́йник ште пу́сне по ве́ни наро́дни
зли́ отро́ви да спя́т.
Гра́д прокле́т! В ко́лко, в ко́лко съдбо́вни ваго́ни на вла́ка
ежедне́вно се во́зят безу́мно поко́рство и сра́м
и свине́, младенци́ и деви́ци обре́чено ча́кат
заколе́ние та́м.
Ко́лко жи́ви живо́та стихи́ята тво́я е смля́ла,
стри́ла све́тли лица́, умове́ е завзе́мала с взло́м.
Гъ́гнат ба́нки, канто́ри – олта́рите на капита́ла –
то́зи пу́бличен до́м.
Ште разцъ́фне ли но́ва любо́в там, къде́то превра́тно
изтоште́ни дево́йки обслу́жват верте́па ни сля́п
и отда́ват безпло́дни гърди́ на целу́вки развра́тни
за подсло́н и за хля́б!
Та́м, къде́то и но́шти, и дни́ бди момче́ изморе́но,
в пле́н на ве́чно буча́шти маши́ни върви́ и върви́,
жа́ли сво́ите бли́зки, в студе́ното у́тро стае́но,
и само́тно кърви́.
Гра́д прокле́т! Там, къде́то кръвта́ на наро́да оста́ва
в домове́те ни, бу́йно заля́ла забра́вена че́ст!
В то́зи на́ш Вавило́н и Содо́м, и Гомо́р избледня́ват
пред жесто́кото дне́с.
Тържеству́вай над вси́чко, гради́ло вели́чия в пъ́тя,
и с кошту́нствена братоуби́йственост ви́й сво́я пи́р!
Наближа́ва часъ́т: и́два Емануи́л да те сру́ти,
гра́д-вампи́р!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Сергей Соловьёв
ГОРОД СОВРЕМЕННЫЙ
Над руинами храмов, над пеплом дворцов, академий,
Как летучая мышь, отенившая крыльями мир,
Ты растешь, торжествуя, глумясь над преданьями всеми,
Город – вампир!
Полный сладких плодов, цветодевственный рог изобилья
Скрыла Гея-Земля. Небо пусто давно, а под ним –
Только визги машин, грохотание автомобиля.
Только сумрак и дым.
Опаляя деревья и вызов бросая лазури,
Просит крови и жертв огнедышащий зверь – паровоз.
Целый мир обезумел, и рухнуть великой культуре
В довременный хаос.
Пролагая дорогу грядущему князю Хаоса,
Неустанны властители знаний, искусств и труда.
Содрогаются стержни, стремительно кружат колеса,
Все летит. Но куда?
Что за странных сияний, доселе неслыханных звуков,
Диких образов полон себе предоставленный мир?
Где же песни, молитвы? Ты создан из визгов и стуков,
Город – вампир!
Горе, горе живым! Горе юности, силе, здоровью!
Раскаленная челюсть, дыхание огненных губ
Прикоснулось к народу: трепещущей плотью и кровью
Упивается труп.
Небеса безответны, и людям состраждет природа.
И детей, как бывало, земные сосцы не поят.
Кто-то хитрый и тайный пускает по жилам народа
Разлагающий яд.
Город, город проклятый! во скольких, во скольких вагонах
Ежедневно везут безответно покорных судьбе
И быков, и свиней, и младенцев, и дев, обреченных
На закланье тебе.
Сколько жизней прекрасных стихия твоя растоптала.
Сколько лиц отцвело, сколько сильных угасло умов,
Затерявшись средь банков, контор – алтарей капитала –
И публичных домов.
Расцветет ли любовь, где под грохот железных орудий
Изнуренные девушки в темный влачатся вертеп
Отдавать упыриным лобзаньям бесплодные груди
За каморку и хлеб!
Где и ночи, и дни, побледневший и весь исхудалый,
Надрывается мальчик средь вечно гудящих машин
И, родных вспоминая, на зорьке, холодной и алой,
Тихо плачет один.
Город, город проклятый! где место для каждого дома
Чистой кровью народа и потом его залито!
Вавилон наших дней, преступленья Гоморры, Содома
Пред твоими – ничто.
Торжествуй, торжествуй надо всем, что великого было
И справляй свой кощунственный братоубийственный пир!
Час грядет: ты услышишь дыхание Иммануила,
Город – вампир!
---------------
Руският поет, преводач и литературен критик Сергей Соловьов (Сергей Михайлович Соловьёв) е роден на 13/25 ноември 1885 г. в Москва. Пише стихове от детските си години, публикува стихотворения от 1905 г. Завършва историко-филологическия факултет при Московския университет (1911 г.), духовната академия в Сергиев Посад (1915 г.) и Московската духовна академия (1918 г.). Приятел е на А. Блок и А. Бели. Преподава в Троицко-Сергиевската духовна академия, в Първата държавна професионално-техническа школа по поетика и във Висшия литературно-художествен институт в Москва, приема сан свещеник, но продължава да се занимава и с литература и литературна критика. От 1926 г. е вице-екзарх на Руската католическа църква. Превежда творби на Сенека, Есхил, Вергилий, Шекспир, Гьоте, Мицкевич и др. Автор е на стихосбирките „Цветы и ладан” (1907 г.), „Сrurifragium” (1908 г.), „Апрель” (1910 г.), „Цветник царевны” (1913 г.), на книги с художествена проза, религиозно-философска публицистика и литературна критика като „Возвращение в дом отчий” (1916 г.), „Богословские и критические очерки” (1916 г.), „Гете и христианство” (1917 г.) и др. През 1931 г. е осъден с абсурдни обвинения, свързани с католическото му вероизповедание, и е изпратен в Бутирския затвор, а след осем месеца е прехвърлен в психиатрична клиника. Умира на 2 март 1942 г. в психиатричната болница в Казан.