„ПРЕДСТАВЬ – Я СОЛНЦЕ АТОМОМ ВЗОРВУ...”
Алексей Иванович Недогонов (1914-1948 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
АКО АЗ С АТОМ СЛЪНЦЕТО ВЗРИВЯ
Ако аз с атом слънцето взривя,
в духа на стихотворните сюжети,
оронени в гръмовната трева,
с билион звезди сълзите му ще светят.
Ще легне сред всевечен земен мрак
убито от фантазии светило...
Но в мрака ще те зърна аз и пак
ще свети обич прежна с нова сила.
Ударения
АКО АЗ С АТОМ СЛЪНЦЕТО ВЗРИВЯ
Ако́ аз с а́том слъ́нцето взривя́,
в духа́ на стихотво́рните сюже́ти,
оро́нени в гръмо́вната трева́,
с бильо́н звезди́ сълзи́те му ште све́тят.
Ште ле́гне сред всеве́чен зе́мен мра́к
уби́то от фанта́зии свети́ло...
Но в мра́ка ште те зъ́рна а́з и па́к
ште све́ти о́бич пре́жна с но́ва си́ла.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Алексей Недогонов
ПРЕДСТАВЬ – Я СОЛНЦЕ АТОМОМ ВЗОРВУ...
Представь – я солнце атомом взорву
по ходу стихотворного сюжета;
оно, гудя, осыплется в траву
бильоном древних звезд – слезами света.
И ляжет вечным мраком на земле
погибнувшее в вымысле светило…
Но я найду тебя в кромешной мгле:
твоя любовь при жизни мне светила.
1948 г.
---------------
Руският поет Алексей Недогонов (Алексей Иванович Недогонов) е роден на 19 октомври/1 ноември 1914 г. в гр. Грушевск, сега гр. Шахти, Ростовска област. Работил е като миньор. Учи в литературния институт „Максим Горки” (1935-1939 г.). Публикува поезия от 1932 г., първите му публикации са във в. „Вперёд”. Сътрудничи на издания като „Комсомольская правда”, „Новый мир”, „Знамя”, „Звезда”, „Смена”, „Огонёк” и др. Участник е като редови боец във Финската война (1939-1940 г.), а във Великата отечествена война (1941-1945 г.) е военен кореспондент на в. „За нашу победу” и в. „Советский воин”. При посещението му в България през 1944-1945 г. пише поетичен цикъл със стихове, посветени на страната, сред които „Храмът на Свети Николай на Шипка”, „На Шипка е спокойно” и др. Член е на Съюза на съветските писатели (1946 г.). Носител е на Държавна награда на СССР за поемата му „Флаг над сельсоветом” (1947 г.). Автор е на стихосбирката „Простые люди” (1948 г.). Умира трагично на 13 март 1948 г. в Москва.