ДЪЛБОК СОНДАЖ
ВЪНШНАТА СФЕРА
(Външната сфера на Реалността)
***
Мистериите на Вселената
- на Реалността, която виждаме и не виждаме, разбираме и не разбираме
***
Коментар към "Съзерцанието - 07.05.2012 г."
13 май 2014 г.
Моето разбиране за същността на Реалността води до различни въпросителни. В контекста на написаното по-горе (в текста http://www.stihi.ru/2012/05/07/7373 ), остава въпросът за "дискретността" на времето и съответно на пространството и на движението, както и за "дискретността" на материята. Т.е. дали времето е делимо или е неделимо, дали в реалността ни съществува минимален времеви интервал, който може да се идентифицира, или всеки един интервал може да се дели до безкрайност на безкрайно много други. Доколкото времевия интервал аз асоциирам с елемента на движението (т.е. на промяната, процеса, случващото се събитие) и конкретно с аналогичен минимален отрязък от траекторията на вибрацията на хипотетичен минимален базов елемент, въпросът е също така дали съответно движението може да има минимален елемент, т.е. дали може да се идентифицира някакъв минимален отрязък в траекторията на вибрацията на хипотетичния базов елемент, или тази траектория може да се дели безкрайно на безкрайно много по-малки елементи. Аз мисля, че доколкото евентуалната делимост на траекторията на вибрацията би могла да е свързана със свойствата, с характера на пространството, в което тя се осъществява, аналогично възниква въпросът дали в пространството би могло да се идентифицира минимален елемент - минимална протяжност, или всеки един елемент на пространството би могъл да се дели безкрайно на безкрайно много по-малки протяжности. Според мен, този въпрос би могъл да зависи от това дали пространството има структура (естествено невидима за нас, такава, която ние не сме в състояние да възприемем с нашите сетива или уреди, но за каквато навяват идея различни явления във физиката, както и идеи в теориите на Айнщайн). Но дори и пространството да има структура, според мен, въпросът е дали една такава структура би била съставена от крайни неделими елементи, или независимо от съществуването на такава структура, нейните елементи биха могли безкрайно да се разделят на по-малки елементи, образувайки структури от по-нисък порядък, нещо подобно на фракталиите, при които аналогични малки елементи съставят подобни по-голямомащабни елементи и това може да продължава в двете посоки до безкрайност. Според моето виждане, в този контекст въпросът е също така дали съществува базов елемент във вид на минимална частица или фокусирана енергия, или частиците могат да се делят до безкрайност. Ако все пак делението на частиците води до някакъв краен резултат във вид на фокусирана енергия, въпросът е доколко тази фокусирана енергия е неделима и не може да бъде диференцирана и разделяна по-нататък до безкрайност, кое би определило нейната неделимост в качеството на базов елемент. Мисля, че ако делението на частицата води до чиста енергия не е ясно как може да се определи обособяване на базов елемент. А в случай, че не се обособи базов елемент възниква въпросът как би се определило неговото проявяване като евентуален минимален елемент на вибрация (т.е. евентуален минимален отрязък на пространство и съответно на време)щом като самият елемент (като частица или енергия) би могъл да се разделя на по-малко елементи. Ако той в себе си съдържа делимост, тогава възниква въпросът каква негова част преминава през този минимален отрязък на вибрация. При положение че пространството, движението (траекториите на вибрациите) и съответно времето не са делими до безкрайност, т.е. има си определена структура и минимален елемент, който не може повече да се разделя, тогава следва да се прецени дали въобще би било възможно базовият елемент (частица или енергия) да може да се дели до безкрайност, след като той ще съществува естествено в рамките на самото пространство и няма как да е възможно да продължава да се дели след като пространството което е в него не може да се дели до безкрайност. Друг е въпросът, че ако съществува определен базов елемент на материята (енергията), който е неделим повече, ако делимостта на материята води в крайна сметка до един и същ неделим базов елемент, според моето разбиране за Реалността, съществува необходимостта от някакъв вселенски генетичен код, който да определя различните качества, които се проявяват когато базовите елементи започнат да се групират. Според мен, ако има такъв гетеничен код, той би следвало да е вграден някак си в минималния неделим базов елемент, или да съществува в пряка връзка навсякъде и с всичко в някаква непонятна паралелна или задкулисна реалност. Ако този код е вграден в базовия елемент, възниква въпросът че самият код очевидно ще се състои от множество по-малки съставни части и очевидно би представлявал делима същност като в същото време би трябвало да е вграден в минималната неделима базова частица(или елемент). Според моите разбирания, тези въпроси имат отношение към евентуалната възможност за синхронизиране на движението и съответно на времето в рамките на цялата Вселена (т.е. на цялата ни реалност) в противоречие с идеите на Айнщайн и съответните му теории, в които времето е относително и има различен ход в зависимост от обстоятелствата, свързани със скоростта на движение и пр. Според мен, за да може да се предполага възможността за такова синхронизиране, следва да се допуска възможността за съществуването на структура и крайни елементи, които да не могат да се делят до безкрайност и които са съпоставими и еднакви навсякъде във Вселената. Т.е. за мен е много важно и вероятно определящо, дали времето, пространството и движението са "дискретни", както е въведено такова понятие във физиката, когато от сериозни учени се разсъждава върху философски проблеми на пространството и на времето. Но същевременно ми изглежда почти абсолютно невъзможно това да бъде определено със сигурност по експериментален начин. Според логиката на нещата, не би имало начин това да може да стане в рамките и чрез наши рационални действия в смисъла на нашето реално материално съществуване и действия в окръжаващия ни свят.
13. 05. 2014