„СТРОЧКИ ПОМОГАЮТ НАМ НЕ ЧАСТО...”
Александр Яковлевич Аронов (1934-2001 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
РЕДОВЕТЕ НЕ ПОМАГАТ МНОГО
На А. Межиров
Редовете не помагат много.
Те не са способни да спестят
грубостта, житейските тегоби:
глад, развод, беда на близък, смърт.
Щом несгоди много се наслагат,
редовете са безсилен глас.
Тук изкуството не ни помага
и излишна тягост е за нас.
В думи липсват страх и удар мощен.
Думите са букви, шум, немощ.
В думи: „Пиша, че животът лош е!”,
главното е „пиша”, а не „лош”.
Но до сипей пропаст щом рисувам,
дебнеща като прокобник сив,
значи там, където аз рискувам,
още има място за статив.
Време има. Има настроение.
Четка и бои. Покой в дома.
Нека всяко следващо творение
възхвалява майката Земя.
Ударения
РЕДОВЕТЕ НЕ ПОМАГАТ МНОГО
Редове́те не пома́гат мно́го.
Те́ не са́ спосо́бни да спестя́т
грубостта́, жите́йските тего́би:
гла́д, разво́д, беда́ на бли́зък, смъ́рт.
Што́м несго́ди мно́го се насла́гат,
редове́те са безси́лен гла́с.
Ту́к изку́ството не ни́ пома́га
и изли́шна тя́гост е за на́с.
В ду́ми ли́псват стра́х и у́дар мо́штен.
Ду́мите са бу́кви, шу́м, немо́шт.
В ду́ми: „Пи́ша, че живо́тът ло́ш е!”,
гла́вното е „пи́ша”, а не „ло́ш”.
Но до си́пей про́паст што́м рису́вам,
де́бнешта като проко́бник си́в,
зна́чи та́м, къде́то а́з риску́вам,
о́ште и́ма мя́сто за стати́в.
Вре́ме и́ма. И́ма настрое́ние.
Че́тка и бои́. Поко́й в дома́.
Не́ка вся́ко сле́двашто творе́ние
възхваля́ва ма́йката Земя́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Аронов
СТРОЧКИ ПОМОГАЮТ НАМ НЕ ЧАСТО...
А. Межирову
Строчки помогают нам не часто.
Так они ослабить не вольны
Грубые житейские несчастья:
Голод, смерть отца, уход жены.
Если нам такого слишком много,
Строчкам не поделать ничего.
Тут уже искусство не подмога.
Даже и совсем не до него.
Слово не удар, не страх, не похоть.
Слово – это буквы или шум.
В предложенье: „Я пишу, что плохо”,
Главное не „плохо”, а „пишу”.
Если над обрывом я рисую
Пропасть, подступившую, как весть,
Это значит, там, где я рискую,
Место для мольберта все же есть.
Время есть. Годится настроенье.
Холст и краски. Тишина в семье.
Потому-то каждое творенье
Есть хвала порядку на Земле.
1979 г.
---------------
Руският поет и журналист Александър Аронов (Александр Яковлевич Аронов) е роден на 30 август 1934 г. в Москва. Завършил е московския педагогически институт „В. П. Потьомкин” (1956 г.) и прави аспирантура към Института за художествено възпитание при Академията на педагогическите науки. Работил е като учител в Подмосковието и в Москва, занимавал се е с математическа лингвистика към Централния математико-икономически институт при Академията на науките на СССР, близо 30 години е наблюдател във в. „Московский комсомолец”. Публикува поезия в издания като „Огонёк”, „Знамя”, „Московский комсомолец” и др. Играе във филма „Похороны Сталина” (1991 г.). Автор е на стихосбирките „Островок безопасности” (1987 г.), „Тексты” (1989 г.) и „Первая жизнь” (1989 г.). Умира на 19 октомври 2001 г. в Москва.