„ПОЛЯРНАЯ БЕРЁЗКА”
Алексей Алексеевич Грызов/ Ачаир (1896-1960 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПОЛЯРНА БРЕЗИЧКА
Празник е на нови насаждения.
Беше празно само ден назад.
Буйна радост, мили наслаждения –
пред прозореца зелен уханен свят!
Ябълки, череши, вишни... Може
и кипарис... Южен е подбор!
Ние с теб брезичка тук ще сложим,
ще я посадим до бук и бор.
Север мил! Не сме капризни. Ведро
скромен, прост живот живеем тук.
Само речните завои щедро
свързват ни с места различни по; на юг.
Тук израствай, северна брезичке!
След години в този свят красив
ще усетиш, че е ясно всичко:
който посади те, не е жив...
Чувам шепот в листите над мене,
млада, здрава ще си дълго, знам,
мамиш с твойта шапчица зелена
хората в полярния си храм.
Вярвам: няма ти да ме забравиш,
не тъгувай в твоя дълъг ден.
С обичта ми красота раздавай,
обичта ми запази след мен.
* Стихотворението „Полярная берёзка” е посветено на бъдещата съпруга на поета – Валентина Белоусова, с която сключва граждански брак през 1959 г.
Ударения
ПОЛЯРНА БРЕЗИЧКА
Пра́зник е на но́ви насажде́ния.
Бе́ше пра́зно са́мо де́н наза́д.
Бу́йна ра́дост, ми́ли наслажде́ния –
пред прозо́реца зеле́н уха́нен свя́т!
Я́бълки, чере́ши, ви́шни... Мо́же
и кипа́рис... Ю́жен е подбо́р!
Ни́е с те́б брези́чка ту́к ште сло́жим,
ште я посади́м до бу́к и бо́р.
Се́вер ми́л! Не сме́ капри́зни. Ве́дро
скро́мен, про́ст живо́т живе́ем ту́к.
Са́мо ре́чните заво́и ште́дро
свъ́рзват ни с места́ разли́чни по́ на ю́г.
Тук изра́ствай, се́верна брези́чке!
След годи́ни в то́зи свя́т краси́в
ште усе́тиш, че е я́сно вси́чко:
ко́йто посади́ те, не́ е жи́в...
Чу́вам ше́пот в ли́стите над ме́не,
мла́да, здра́ва ште си дъ́лго, зна́м,
ма́миш с тво́йта ша́пчица зеле́на
хо́рата в поля́рния си хра́м.
Вя́рвам: ня́ма ти́ да ме забра́виш,
не тъгу́вай в тво́я дъ́лъг де́н.
С обичта́ ми красота́ разда́вай,
обичта́ ми запази́ след ме́н.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Алексей Ачаир
ПОЛЯРНАЯ БЕРЁЗКА
Нынче праздник древонасажденья.
Было пусто только день назад.
Что за радость, что за наслажденье
видеть перед окнами зеленый сад!
Яблоки, черешни, вишни... или
кипарисы, тук... Край иной!
– Мы с тобой берёзку посадили
рядом с лиственницей и сосной.
Север милый! Мы неприхотливы.
Та же жизнь, но проще и скромней.
Только рек свободные извивы
связывают нас с местами, что южней.
Стройная полярная берёзка,
вырастай!.. Пройдет немного лет
ты у видишь, как всё в жизни просто:
кто садил – того уж рядом нет...
Слышу я – шумишь ажурной кроной,
знаю я – ты, юная, крепка,
вижу я, как шапочкой зеленой
манишь ты людей издалека.
Верю я: меня ты не забудешь,
не хочу лишь, чтоб жила скорбя.
Я люблю тебя – какой ты будешь,
хоть люблю уже – не для себя.
1957 г.
---------------
Руският поет Алексей Ачаир (Алексей Алексеевич Грызов/ Ачаир) е роден на 23 август/5 септември 1896 г. в гр. Омск. Випускник е на Сибирския императорски кадетски корпус (1914 г.), учи в инженерния факултет при Московския селскостопански институт (1914-1917 г.). Първото му стихотворение е публикувано през 1915 г. във в „Дело Сибири”. От 1918 г. е доброволец в партизанския отряд на атаман Красилников, от 1919 до1922 г. се сражава в редовете на Първа сибирска казашка дивизия. През 1922 г., когато е редактор на в. „Последние известия”, емигрира в Китай. Публикува стихове и разкази в списания и вестници като „Иртыш”, „Наша заря”, „Рубеж”, „Луч Азии”, „Отечество” и др., главен редактор е на в. „Чураевка”, основател и ръководител е (до 1932 г.) на Съюза на руската култура „Молодая Чураевка” в Харбин. През 1945 г. е репатриран от съветските власти и прекарва 10 години в лагерите на Воркута. След освобождаването му живее в Новосибирск и работи като учител по пеене. Автор е на публицистичната брошура „Русский Христианский союз молодых людей в Харбине (ИМКА)” (1923 г.) и на стихосбирките „Первая Медитат” (1925 г.), „Лаконизмы” (1937 г.), „Полынь и солнце” (1938 г.), „Тропы” (1939 г.) и „Под золотым небом” (1943 г.). Умира на 16 декември 1960 г. в Новосибирск.