Вера Аношина
После ночного богослужения...
http://www.stihi.ru/2008/04/27/1968
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
СЛЕД НОЩНОТО БОГОСЛУЖЕНИЕ...
От всички празници един -
празнуваме го с радост ний...
Но в детството ни друго бе...
"Не вярвай ти във Него - не!" -
Пред нас твърдяха: - Няма Бог!...
Измислици - молитвите - на поп.
И знай, че ти си заблуден...
Не виждахме светлик свещен
и огън, появил се Свят,
от който длани не горят,
лицето, нашата коса,
че пада той от небеса
и в миг светът е осветен,
от Висша сила обновен.
Но в детство баба гледах аз,
печеше тя за всички нас
великденския козунак...
Стариците без капка страх
на Пасха носеха завит
във църква да се освети,
(да пазят светъл обичай),
че той е древен и докрай.
Те огън носеха в свещи,
блестеше в техните очи...
В кандило грея ден и нощ,
страха прогонваше той, лош.
Великдена си спомням аз,
на Кръстен поход, младежта,
нахална, весела тълпа,
забава си измисля зла,
да дразни скромния народ -
с хоругвите на Кръстен ход.
Вкуса отровен помня аз
на атеизма в този час...
Съмнението в мене бе
и вяра в Бога не дойде.
Но днес, за първи път в нощта
съм с поглед впит в иконостас,
сама да вникна, разбера
във Вяра, Сила, Доброта...
А в храма младежта стои,
в ръцете й горят свещи,
в очите - Вяра и Любов,
и новият Небесен зов...
Усетих трепета свещен
и прилив нов на сили в мен,
от миглите текат сълзи,
да падна исках доземи...
От тази нощ прозрях с душа...
Незряща в храма бях дошла.
Воскресенье, 27.04.08.
Перевод: май 2014 г.
----------
От всИчки прАзници едИн,
празнУваме го с рАдост нИй...
Но в дЕтството ни дрУго бЕ...
"Не вЯрвай ти във НЕго - нЕ!" -
Пред нАс твърдЯха: - НЯма БОг!...
ИзмИслици - молИтвите - на пОп.
И знАй, че тИ си заблудЕн...
Не вИждахме светлИк свещЕн
и Огън, появИл се СвЯт,
от кОйто длАни не горЯт,
лицЕто, нАшата косА,
че пАда тОй от небесА
и в мИг светЪт е осветЕн,
от ВИсша сИла обновЕн.
Но в дЕтство бАба глЕдах Аз -
печЕше тЯ за всИчки нАс
велИкденския козунАк...
СтарИците без кАпка стрАх
на ПАсха нОсеха завИт
във цЪрква да се осветИ,
(да пАзят свЕтъл обичАй),
че тОй е дрЕвен и докрАй.
Те Огън нОсеха в свещИ,
блестЕше в тЕхните очИ...
В кандИло грЕя дЕн и нОщ,
страхА прогОнваше той, лОш.
ВелИкдена си спОмням Аз,
на КрЪстен пОход, младежтА,
нахАлна, вЕсела тълпА,
забАва си измИсля злА,
да дрАзни скрОмния нарОд,
с хорУгвите на КрЪстен хОд.
ВкусА отрОвен пОмня Аз
на атеИзма в тОзи чАс...
СъмнЕнието в мЕне бЕ,
и вЯра в БОга не дойдЕ.
Но днЕс за пЪрви пЪт в нощтА
съм с пОглед впИт в иконостАс,
самА да внИкна, разберА
във ВЯра, СИла, ДобротА...
А в хрАма младежтА стоИ,
в рЪцете й горЯт свещИ,
в очИте - ВЯра и ЛюбОв,
и нОвият НебЕсен зОв...
УсЕтих трЕпета свещЕн
и прИлив нов на сИли в мЕн,
от мИглите текАт сълзИ,
да пАдна Исках доземИ...
От тАзи нощ прозрЯх с душА...
НезрЯща в хрАма бях дошлА.
ПОСЛЕ НОЧНОГО БОГОСЛУЖЕНИЯ...
Есть Праздник праздников – его
Мы празднуем уже давно…
Но в детстве было так, поверь,
Твердили нам - в Него не верь,
Нет Бога... В выдумках попов,
В молитвах их нет правды слов.
Забудь абсурд, весь этот бред…
Да, мы не знали, что есть Свет,
Что есть Священный тот Огонь,
Который не сожжёт ладонь,
Не опалит волос и лик –
Ведь из небес Огонь возник
В один момент и всем явил
То чудо правды Высших Сил.
А в детстве наблюдала я -
На Пасху бабушка моя
Пекла всем в доме куличи…
Несли их в марле старички,
Старушки, чтобы освятить,
(Чтоб не прервать традиций нить),
И не боялись ничего –
Лишь гнева Бога одного.
Они несли Огонь в свечах, ,
И он сиял у них в глазах...
Потом в лампадках день и ночь
Огонь гнал тени страхов прочь.
Я помню… Пасха настаёт,
И молодёжь на Крестный ход
Толпой весёлой, озорной
Спешит потешить шуткой злой
И подразнить простой народ,
Что под хоругвями идёт.
Я помню вкус отравы той,
Атеистический настрой...
Во мне сомненья те живут
И верить в Бога не дают.
Сегодня ночью в первый раз,
Взгляд уперев в иконостас,
Пыталась вникнуть и понять
Ту Силу Веры, Благодать...
А в храме молодёжь стоит
Огонь в её руках горит,
В глазах - и Вера, и Любовь,
Свобода от земных оков...
Священный трепет ощутив,
Я испытала сил прилив,
Но слёзы капали с ресниц,
Хотелось пасть пред Ликом ниц...
От ночи той в душе - заря...
На службу я пошла не зря.
Воскресенье, 27.04.08.
Картина Николая Рериха "Русская Пасха. Крестный ход"