Величка Петрова - Славей, перевод

Доктор Эф
Залезът събужда птичи зов
и ме кани с песен за любов.
Пее славей за любов една
и разлива нежна топлина
на очи
от синьо кадифе
и коси
от смугли ветрове,
устни огън,
сбран от сто вина
с аромат
на дива сладина.

Утринта протяга
топъл крак
и зора целува птичи бряг,
с песента на славей ведрина,
прегорява мрака в светлина.
И зарежда
сънения град
с благ копнеж
и слънчев водопад.

(перевод с болгарского Стафидова В.М)

Соловей

На заре проснутся соловьи
Пригласят на песню о любви
И у них такая не одна
Как ты синеока и нежна
Смуглый ветер
Дышит бархатом волос
Губ огонь
И запах алых роз
Аромат разносится ста вин
И совсем немного георгин.

Утро
Наступает на стога
День целует птичьи берега
И с любовной песней соловья
Мрак исчезнет – звёзды догорят
И падёт на город
В аккурат
Солнечный
Всеблагий водопад.