„АНГЕЛЫ ОТКРОВЕНИЯ”
Евгений Львович Лозман/ Ланн (1896-1958 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
АНГЕЛИ НА ОТКРОВЕНИЕТО
Къртицата не дупчи, мухата с крилата
прах не сече,
пламъкът зъзне, под пепел се мята,
бръмбар на лист не тъче,
страстно окото немее безгласно,
кръв по икони, без глъч
дом се не зъби, прозорци не тряскат,
ленен не близва ги лъч.
И лапата падна, разби се устата...
Без следа
свят, мисълта планини не облита,
зърното е сухо, не скита вода,
по глината липсват следите
и пътят.
Край престола
осмият ангел,
влага и мрак
в чашата смесил,
кръстния знак
вдигна и срути...
С бряг се обвързва бряг,
взлом вълнолом
мести, на дъното – гръм,
дъб се оплита вън
в пепел и прах.
Облак стрели – над град,
каци с горящи смоли,
в жарко тесто димят
калай и вино...
Тръбни гърла ни сочат,
зъби забиват – наточени зъби,
нощи се точат – огън клокочи,
сяра и сажди капят и пълнят.
Бълва градушка в море,
плод се втвърдява във въглен, гори,
пълни коруба, бере
дяволски морски игри.
Хребети с шеметна злост
гриви надвисват над твар,
мачтите мачкат товар,
с кръв на премазани птици
върти се, хрипти
колело.
Камък – пелин-звезда,
блясна и сок горчив,
на думи стотици зов,
стегна във възел див.
Вдига кълба вода,
нов мрак – отново небесната мед
брули копи и срутва плет...
Щракнаха в камък ключове-резци,
кладенец бълва прокоби – о, не –
скокна, разстла се тълпа скакалци,
облак проникна, запрегнат с коне,
броня надвисва клас,
тромаво тракат венци,
гази с жило кон;
конници в мрака, погром
лъха от димната паст
в срок и потоци с тела
мъртви мълчат...
Там – към простори от твърд и води,
ангелът стълбове огнени впи.
Ад за небесен агнец,
легнал под черния свод,
гълта димящия блок...
Бъди пророк!
Ударения
АНГЕЛИ НА ОТКРОВЕНИЕТО
Кърти́цата не ду́пчи, муха́та с крила́та
пра́х не сече́,
пла́мъкът зъ́зне, под пе́пел се мя́та,
бръ́мбар на ли́ст не тъче́,
стра́стно око́то неме́е безгла́сно,
кръ́в по ико́ни, без глъ́ч
до́м се не зъ́би, прозо́рци не тря́скат,
ле́нен не бли́зва ги лъ́ч.
И ла́пата па́дна, разби́ се уста́та...
Без следа́
свя́т, мисълта́ планини́ не обли́та,
зърно́то е су́хо, не ски́та вода́,
по гли́ната ли́псват следи́те
и пъ́тят.
Край престо́ла
о́смият а́нгел,
вла́га и мра́к
в ча́шата сме́сил,
кръ́стния зна́к
вди́гна и сру́ти...
С бря́г се обвъ́рзва бря́г,
взло́м вълноло́м
ме́сти, на дъ́ното – гръ́м,
дъ́б се опли́та въ́н
в пе́пел и пра́х.
О́блак стрели́ – над гра́д,
ка́ци с горя́шти смоли́,
в жа́рко тесто́ димя́т
кала́й и вино́...
Тръ́бни гърла́ ни со́чат,
зъ́би заби́ват – нато́чени зъ́би,
но́шти се то́чат – о́гън клоко́чи,
ся́ра и са́жди ка́пят и пъ́лнят.
Бъ́лва граду́шка в море́,
пло́д се втвърдя́ва във въ́глен, гори́,
пъ́лни кору́ба, бере́
дя́волски мо́рски игри́.
Хре́бети с ше́метна зло́ст
гри́ви надви́сват над тва́р,
ма́чтите ма́чкат това́р,
с кръ́в на према́зани пти́ци
върти́ се, хрипти́
колело́.
Ка́мък – пели́н-звезда́,
бля́сна и со́к горчи́в,
на ду́ми стоти́ци зо́в,
сте́гна във въ́зел ди́в.
Вди́га кълба́ вода́,
но́в мрак – отно́во небе́сната ме́д
бру́ли копи́ и сру́тва пле́т...
Штра́кнаха в ка́мък ключо́ве-резци́,
кла́денец бъ́лва проко́би – о, не́ –
ско́кна, разстла́ се тълпа́ скакалци́,
о́блак прони́кна, запре́гнат с коне́,
бро́ня надви́сва кла́с,
тро́маво тра́кат венци́,
га́зи с жи́ло ко́н;
ко́нници в мра́ка, погро́м
лъ́ха от ди́мната па́ст
в сро́к и пото́ци с тела́
мъ́ртви мълча́т...
Та́м – към просто́ри от твъ́рд и води́,
а́нгелът стъ́лбове о́гнени впи́.
А́д за небе́сен агне́ц,
ле́гнал под че́рния сво́д,
гъ́лта димя́штия бло́к...
Бъди́ проро́к!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Евгений Ланн
АНГЕЛЫ ОТКРОВЕНИЯ
Ни крот не буравит, ни слепень крылами
Пыль не сечёт,
Зябнет в костре под пеплами пламя,
Листом не ползет жучок,
Негласно, немо ярое око
Кровью крытых икон,
Ни дом не скалит рядами окон,
Не лижет льняным лучом.
И лапа упала и сбила уста…
Никогда
Гор не сдвигало, не правило слово,
Не пело зерно, не тучнела вода,
На глине не гнули следы.
У престола
Ангел восьмый
Влагу и дым
В чаше смесил,
Знаком креста
Поднял и сверг…
С брегом сопрягся брег,
Двинутый мол
Дрогнул и – гром на дно,
Дуб размахнул и осел
В золы и яр.
На город – тучи стрел,
Чаны горючих смол,
Жаркой опарой пар –
Олово и вино…
Инеют зевы труб,
Втиснули зубы – точёные зубы,
Петел не крикнет – огонь в ночи
Серу, сажу сочит и сочит.
Море, над морем – град,
Палит, в уголь твердеет плод,
Поит и полнит дупло
Моря шабашья игра.
Острые гор хребты
Гривы к водам с высот,
Грузом на мачты – ниц,
Кровью ожжённых птиц
Кружит, хрипит
Колесо.
Камень – полынь-звезда
Мигнула, и горечь-сок
Сотни и сотни слов
Перетянул узлом.
Клубнем клубит вода,
Небо потускло – и снова медь
Рушит на стогны плеть…
Щелкнуло в камне крыло ключа,
Кладезь отверзтый и вихрь со дна –
Встала и стлалась сарынь-саранча –
Туча приникла, коньми впряжена,
Виснет броня, как бронь,
Грузно венцы стучат,
Топчет жалом конь,
Конного войска тьма тем,
Дышит из пасти чад,
Груды на грудах тел
Мёртвых молчат…
Вкось – на просторы тверди и вод
Ангел направил столбы огня.
Полем небесных ягнят
Лёг на простертый свод
Свиток дымящих строк –
Буди пророк!
---------------
Руският поет, писател, литературовед и преводач Евгени Лан (Евгений Львович Лозман/ Ланн) е роден на 1/13 май 1896 г. в гр. Ростов на Дон. Завършва юридическия факултет на Харковския университет (1920 г.), след което преподава в университета. Председателства руската секция към Украинската литературна комисия при Комитета за просвета на Украйна (от 1919 г.), член е на Всерусийския съюз на писателите (1922 г.), научен сътрудник към Държавната художествена академия (1927-1932 г.). Превежда творби на Дикенс. Автор е на историческите романи „Гвардия Мак Кумгала” (1938 г.) и „Старая Англия” (1943 г.) и на книгите с литературна критика „Д. Конрад” (1924 г.), „Писательская судьба Максимилиана Волошина” (1926 г.), „Литературная мистификация” (1930 г.) и „Диккенс” (1946 г.). Подготвя книга със свои стихове още през 1921 г., но не успява да я издаде, книгата излиза много години след смъртта му – чак през 2010 г. Умира на 2 октомври 1958 г. в Москва.