Андрей Платонов Мы стареем, потому что мы живые Ос

Красимир Георгиев
„МЫ СТАРЕЕМ, ПОТОМУ ЧТО МЫ ЖИВЫЕ...”
Андрей Платонович Климентов/ Платонов (1899-1951 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ОСТАРЯВАМЕ, ЗАТУЙ СМЕ ОЩЕ ЖИВИ
                На М. А. К.

Остаряваме, затуй сме още живи,
морно време мокри белите очи –
значи с теб били сме млади и красиви,
но любовната ни буря пак звучи.

Все по-мила си ми, все за теб милея –
страст неистова, сменена с топлина.
Чувам как сърцето мое зрее,
да посее родна равнина.

Ти си жива и очите ти сияят,
и сърцето ти забързано тупти в нощта,
но животът спира и за теб ще знаят:
век край нас векува вярната душа.

               * Стихотворението е посветено на жената на поета – Мария Александровна Кашинцева.


Ударения
ОСТАРЯВАМЕ, ЗАТУЙ СМЕ ОЩЕ ЖИВИ

Остаря́ваме, зату́й сме о́ште жи́ви,
мо́рно вре́ме мо́кри бе́лите очи́ –
зна́чи с те́б били́ сме мла́ди и краси́ви,
но любо́вната ни бу́ря па́к звучи́.

Все́ по-ми́ла си ми, все́ за те́б миле́я –
стра́ст неи́стова, смене́на с топлина́.
Чу́вам ка́к сърце́то мо́е зре́е,
да посе́е ро́дна равнина́.

Ти си жи́ва и очи́те ти сия́ят,
и сърце́то ти забъ́рзано тупти́ в ноштта́,
но живо́тът спи́ра и за те́б ште зна́ят:
ве́к край на́с веку́ва вя́рната душа́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Андрей Платонов
МЫ СТАРЕЕМ, ПОТОМУ ЧТО МЫ ЖИВЫЕ...
                М. А. К.

Мы стареем, потому что мы живые,
Нам усталость мочит белые глаза, –
Значит, мы с тобою были молодые,
Но еще гремит любовная гроза.

Оттого ты с каждым годом мне милее –
Жар неистовый сменен на теплоту.
Слышу я, как сердце мое зреет,
Чтоб, созрев, упасть в родном саду.

Ты еще жива, твои глаза сияют,
Сердце грудь качает, краснея и спеша,
Но года замрут и про тебя мне скажут:
Век отвековала верная душа.




---------------
Руският писател, поет, драматург и журналист Андрей Платонов (Андрей Платонович Климентов/ Платонов) е роден на 20 август/1 септември 1899 г. в гр. Воронеж. По образование е инженер-мелиоратор, завършва Воронежкия политехнически институт (1924 г.). Публикува от 1919 г., сътрудничи на издания като „Железный путь”, „Известия Совета Обороны Воронежского укрепленного района”, „Литературная газета”, „Красная новь”, „Новый мир”, „Октябрь”, „Молодая гвардия”, „Правда”, „Красная звезда”. Пише стихотворения, романи, повести, разкази, пиеси, сценарии и публицистика. Автор е на стихосбирката „Голубая глубина” (1922 г.), на книгите с проза и публицистика „Происхождение мастера” (1928 г.), „Впрок” (1931 г.), „Река Потудань” (1937 г.), „Под небесами родины” (1942 г.), „Одухотворённые люди” (1942 г.), „Рассказы о Родине” (1943 г.), „Броня” (1943 г.), „В сторону заката солнца” (1945 г.), „Финист – Ясный Сокол” (1947 г.),, „Башкирские народные сказки” (1947 г.), на пиесите „Дураки на периферии” (1928 г.), „Шарманка” (1930 г.), „Высокое напряжение” (1931 г.), „14 красных избушек” (1931 г.), „Волшебное существо” (1944 г.), „Ученик Лицея” (1948 г.) и др. Голяма част от творбите му са публикувани няколко десетилетия след смъртта му. Умира на 5 януари 1951 г. в Москва.