Живодар Душков, Любовь ушла из дома, с болгарского

Ирина Трушина
Любовь моя ушла из дома.
«Всё, ухожу!»  – сказала и ушла.
Без лишних слёз, без суеты и грома,
С дороги тесной будто отошла.

День превратился в ночь, и тотчас вслед за этим
Потоки мощные упавшего дождя
Хлестали землю, превращаясь в плети, 
Деревья горбились, стеная и скорбя…

Ни мускул на лице моём не дрогнул –
Я в тот момент почти окаменел,
Как будто кто-то в клетке дверь захлопнул…
Не сразу я опомниться сумел.

Я понимал, что мне судьба отныне -
За каждым звуком, тенью за окном следить, 
За стрелками часов...  в тревоге вечной жить.
Но, как положено мужчине,
Мне надо твёрдость проявить.
 
Пусть двести раз я прокляну мои последние слова,
Пусть тяжелы, печальны мои сегодня думы,
И пусть раскалывается голова,
Но "Уходи!" – твержу ей вслед...  безумный.

              Авторизованный первод Ирины Трушиной




Любовта ми излезе от къщи
 

Любовта ми излезе от къщи.
Каза „Тръгвам!” и… тръгна.
А след нея денят се намръщи
и внезапно във нощ се превърна,
и внезапно дъждовни въжета
като бич във земята се впиха, 
оголелите тъжни дървета
гърбовете си морно превиха…

Аз немея след думите чути,
мускул даже в лика ми не трепва.
Сам разбирам: след десет минути
ще се чувствам попаднал във клетка,
ще се вслушвам в шума зад вратата,
ще се взирам в света зад стъклото,
ще следя онемял циферблата
на часовника спрял, неработещ…

Двеста пъти, не само веднъж,
ще проклинам аз своите думи…
Но и днес все се правя на мъж
и „Върви си!” ти казвам… безумен.