ИЗ „МЕЛЬНИК – КОЛДУН, ОБМАНЩИК И СВАТ”
Александр Онисимович Аблесимов (1742-1783 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ИЗ „МЕЛНИЧАРЯТ – МАГЬОСНИК, ИЗМАМНИК И СВАТ”
(Комична опера в три действия)
Действие първо
Сцената представлява: от едната страна гора, в далечината по хълмовете малки селца, а от другата страна – мелница и до нея каруца с чували. Отпред само дърво.
Явление I
Мелничар (Сам е. Рендосвайки дъска, си тананика песен без думи и без музика, след това говори.): Каква беше тази песен? Да: „Вечер мина, вече полунощ е...” Така... (Започва да пее в същия тон песента, продължавайки работата си.)
Вечер мина, вече полунощ е,
и разсъмване ни чака още...
Какъв дъждец проливен заваля, но бързо спря. (Пее и продължава работата си.)
По зазоряване мълвата мина,
при залеза на светла месечина...
Ама че вятър беше! То, чуй ти, духаше тъй силно, че почти да разруши и моята мелница; като пън бях застанал, да, благодаря! Макар че поразвалих тук малко, съвсем малко, да, свърших работата. (Изравнява дъската.) Е, ще бъде добре, ще стане отново. (Отива към оркестъра.) Смешно е, наистина, как аз си помислих... Казват, че мелница без магьосник не може да има и че всеки мелничар не е обикновен, защото мелничарите се познават с таласъмите, а таласъмите при тях на мелниците като дяволи се въртят... Ха-ха-ха! Какви празни приказки мелят? А аз, струва ми се, сам съм си кореняк мелничар: родих се, израснах и остарях в мелницата, пък нито един таласъм никога в очите не съм виждал. Е, ако трябва да говорим майката-истина, то си е работа на този, който е схватлив и способен да мами – ето го тука цялото магьосничество... Да, нека те си бълнуват, каквото искат, а ние с този занаят си докарваме хлебеца.
Който се в лъжи увлича,
всички циганин наричат,
с циганските си похвати
той магии ще ни прати.
Маговете-мелничари
стари хитрини повтарят.
Към народец ядец мятат,
омагьосват му водата,
в сито се въртят миряни
с мелничарската измама.
И аз, грешният...
Ударения
ИЗ „МЕЛНИЧАРЯТ – МАГЬОСНИК, ИЗМАМНИК И СВАТ”
Ве́чер ми́на, ве́че полуно́шт е,
и разсъ́мване ни ча́ка о́ште...
По зазоря́ване мълва́та ми́на,
при за́леза на све́тла месечи́на...
Ко́йто се в лъжи́ увли́ча,
вси́чки ци́ганин нари́чат,
с ци́ганските си похва́ти
то́й маги́и ште ни пра́ти.
Ма́говете-мелнича́ри
ста́ри хитрини́ повта́рят.
Към наро́дец я́дец мя́тат,
омагьо́сват му вода́та,
в си́то се въртя́т миря́ни
с мелнича́рската изма́ма.
И а́з, гре́шният...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Аблесимов
ИЗ „МЕЛЬНИК – КОЛДУН, ОБМАНЩИК И СВАТ”
(Комическая опера в трёх действиях)
Действие первое
Театр представляет с одной стороны лес, вдали по холмам малые деревеньки, а с другой стороны – мельницу и при ней телеги с мешками. Напереди ж всего дерево.
Явление I
Мельник (Один. Стругая доску, поёт только тон песни без речей и музыки, потом говорит.): Какая бишь это песня?.. Да: „Как вечор у нас со полуночи...” Так... (Зачинает петь на этот тон песню, продолжая сам свою работу.)
Как вечор у нас со полуночи,
Со полуночи до бела света...
Какой проливной бола пошёл дозжик, да перестал скоро. (Так же поёт и продолжает работу.)
На заре то было да на утренней,
На закате ведь светлого месяца...
Ну уж был ветер! То-то, слышь ты, дул сильно, что чуть бола и мельницу-та мою совсем не спрорушил; в пень бы я стал, да спасибо! хоть исковеркал, да немного; а хоть и немного, да наделал дела. (Приноравливает доску.) Ну, будет ладно, пойдёт опять заново. (Подошёл к оркестру.) Смешно, право, как я вздумаю: говорят, будто мельница без колдуна стоять не может, и уже-де мельник всякой не прост: они-де знаются с домовыми, и домовые-то у них на мельницах, как черти, ворочают... Ха! ха! ха!.. Какой сумбур мелют? А я, кажется, сам коренной мельник: родился, вырос и состарился на мельнице, а ни одного домового сроду в глаза не видывал. А коли молвить матку-правду, то кто смышлён и горазд обманывать, так вот всё и колдовство тут... Да пускай что хотят они, то и бредят, а мы наживаем этим ремеслом себе хлебец.
Кто умеет жить обманом,
Все зовут того цыганом;
А цыганскою ухваткой
Прослывёшь колдун угадкой.
И колдовки-колотовки
Те жа делают уловки.
Много всякого есть сброду:
Наговаривают воду,
Решетом вертят мирянам
И живут таким обманом.
Как и аз грешный!..
---------------
Руският поет, драматург и сатирик Александър Аблесимов (Александр Онисимович/Анисимович Аблесимов) е роден на 27 август/7 септември 1742 г. в селище в Галическа околия, Костромска губерния. Още в детска възраст (1751 г.) е записан за военна служба и участва в много походи и битки до 1772 г., когато се уволнява като капитан. Първите му публикации са от 1759 г. в сп. „Трудолюбивая Пчела”. Пише стихотворения, елегии, басни, сатирични приказки и комедии. През 1781 г. издава в Москва сатиричното списание „Раскащик забавных басен, служащих к чтению, в скучное время; или когда кому делать нечево”. Автор е на стихосбирката „Сказки” (1769 г.), на музикалните комедии „Мельник – колдун, обманщик и сват” (поставена през 1779 г., първото печатно издание е от 1782 г.) и „Счастье по жребию” (1779 г.), на алегоричния диалог „Странники” (1780 г.), на недостигналите до наши дни комедии „Подьяческая пирушка” (1768 г.), „Поход с непременных квартир” (1787 г.) и др. Умира в началото на 1783 г. в Москва.