„АФОРИЗМЫ”
Григорий Саввич Сковорода (1722-1794 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
АФОРИЗМИ
Не е глупав този, който не знае, а този, който не иска да знае.
--- --- ---
По-добре е един разумен и добродушен човек да те обича и уважава, отколкото хиляда глупака.
--- --- ---
Който се срамува да признае недостатъците си, безсрамно ще оправдава своето невежество, което е най-големият порок.
--- --- ---
В пиянството няма нито разум, нито добродетели.
--- --- ---
По-важно Божие дело е Бог да надари с духа на своите заповеди една безпътна душа, отколкото от небитието да направи ново земно кълбо, населено с беззаконие.
--- --- ---
Най-главната от всички пагубни страсти е завистта – майката на останалите страсти и беззакония.
--- --- ---
Гладът, студът, гоненията, клеветите, ругатните и къртовският труд могат да бъдат не само поносими, но и радостни, ако си роден за тях.
--- --- ---
Учи се дълго сам, ако искаш да учиш другите. В науките и изкуствата плод дава правилната практика.
--- --- ---
Главна човешка цел са висшите добродетели. За постигането им не поставяй никакви граници пред себе си.
--- --- ---
Ако се стремиш към печалба, търси я по пристоен път. За това пред теб има хиляди благословени занаяти.
--- --- ---
Избягвай хората, които оправдават или одобряват твоите пороци. Те са или подмазвачи, или страхливци, или просто глупаци. Не чакай от тях помощ в беда или нещастие.
--- --- ---
От излишеството се ражда пресищане, от пресищането – скука, от скуката – душевно огорчение, а който страда от това, не може да се нарече здрав.
--- --- ---
Твоето щастие и твоят свят, и твоят рай, и твоят Бог са вътре в теб. Внимавай Богът твой да бъде винаги с теб, тогава и ти с него ще бъдеш.
--- --- ---
Най-опасен е този враг, който се представя за твой приятел.
--- --- ---
Езикът на истината е разбираем.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Григорий Сковорода
АФОРИЗМЫ
Не тот глуп, кто не знает, но тот, кто знать не хочет.
--- --- ---
Лучше у одного разумного и добродушного быть в любви и почтении, нежели у тысячи дураков.
--- --- ---
Кто стыдится признать недостатки свои, тот со временем будет бесстыдно оправдывать свое невежество, которое есть наибольший порок.
--- --- ---
В пьянстве нет ни ума, ни добродетели.
--- --- ---
Важнейшее дело Божие есть: одну беспутную душу оживотворить духом своих заповедей, нежели из небытия произвести новый земной шар, населенный беззаконниками!
--- --- ---
Главнейшая из всех пагубных страстей есть зависть – мать прочих страстей и беззаконий.
--- --- ---
Голод, холод, ненависть, гонения, клевета, ругань и любой труд не только сносен, но и радостен, если ты к нему рожден.
--- --- ---
Долго сам учись, если хочешь учить других. Во всех науках и художествах плодом есть правильная практика.
--- --- ---
Достижение высших добродетелей есть цель человека. В достижении их не должно ставить себе никаких пределов.
--- --- ---
Если любишь прибыль, ищи ее приличным путем. Тысяча на то перед тобою благословенных ремесел.
--- --- ---
Избегай людей, которые, видя твои пороки и недостатки, оправдывают их или даже одобряют. Такие люди или льстецы, или трусы, или просто дураки. От них не жди помощи ни в какой беде или несчастье.
--- --- ---
От излишества рождается пресыщение, от пресыщения – скука, от скуки – душевное огорчение, а кто этим страдает, того нельзя назвать здоровым.
--- --- ---
Счастие твое и мир твой, и рай твой, и Бог твой внутри тебя есть. А ты смотри, чтоб Бог твой был всегда с тобою, тогда и ты с ним будешь.
--- --- ---
Тот враг опаснее, который притворяется твоим другом.
--- --- ---
У истины простая речь.
---------------
Руският и украински поет, философ, композитор, мислител, мистик и преводач Григори Сковорода (Григорий Саввич Сковорода) е роден на 22 ноември/3 декември 1722 г. в с. Чернухи, Киевска губерния. Завършва Киево-Могилянската академия (~1740-1742 г.) и от 1741 г. известно време е певец към императорския хор в Санкт Петербург. Странстващ философ, баснописец и педагог, произведенията му оказват сериозно влияние на руските мислители; считат го за родоначалник на руската и украинската философия. Обикаля десетки европейски страни. Пише творбите си на руски, латински и гръцки, литературният му език е оригинален, самобитен, с привкус на руски разговорен език и малоруски наречия. Превежда от латински творби на Цицерон и от гръцки творби на Плутарх. Чете лекции и води курсове по поетика, гръцки език, философия и богословска философия. Автор е на басните „Благодарный Еродий”, „Убогий жаворонок”, „Басня Эзопова”, „Басни харьковские” (1774 г.), на трудовете „Асхань” (1767 г.), „Алфавит, или букварь мира” (1775 г.), „Икона Алкивиадская” (1776 г.), „Книжечка, называемая Silenus Alcibiadis, сиречь Икона Алкивиадская” (1776), „Начальная дверь к христианскому добронравию” (1780 г.), „Книжечка о чтении священного писания, нареченна Жена Лотова” (1780 г.), „Потоп змиин” (1780 г.), „Брань архистратига Михаила со Сатаною о сем: легко быть благим (1783 г.) и др. Умира на 29 октомври/9 ноември 1794 г. в с. Ивановка, Харковска губерния.