„ЖЕЛАНИЯ”
Сергей Константинович Шелковый (р. 1947 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ЖЕЛАНИЯ
Божури, чаша чай на масата, хартия.
Акация зад утринно стъкло блести.
Привикнах да живея, обладан от тия
по същество обикновени красоти.
Прекарах алчността на детската си възраст
и юношески срам от родна нищета.
Благодаря, че днес не съм ни шут, ни гърбав.
Желания тая за простички неща.
В тетрадка стара роня думички немного.
Нов ден в прозореца – въздушен и голям!
Тъй вече стана, тъй ще бъде, слава Богу:
не искам нищо, само мир в душата там!
Ударения
ЖЕЛАНИЯ
Божу́ри, ча́ша ча́й на ма́сата, харти́я.
Ака́ция зад у́тринно стъкло́ блести́.
Приви́кнах да живе́я, облада́н от ти́я
по съштество́ обикнове́ни красоти́.
Прека́рах алчността́ на де́тската си въ́зраст
и ю́ношески сра́м от ро́дна ништета́.
Благодаря́, че дне́с не съ́м ни шу́т, ни гъ́рбав.
Жела́ния тая́ за про́стички нешта́.
В тетра́дка ста́ра ро́ня ду́мички немно́го.
Нов де́н в прозо́реца – възду́шен и голя́м!
Тъй ве́че ста́на, тъ́й ште бъ́де, сла́ва Бо́гу:
не и́скам ни́што, са́мо ми́р в душа́та та́м!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Сергей Шелковый
ЖЕЛАНИЯ
Пионы на столе, бумаги, чашка чая.
Акация бела за утренним окном.
Я научился жить, почти не замечая
ученья своего, в существенно простом.
Я пережил алчбу младенческого лета
и юношеский стыд врождённой нищеты.
Спасибо, что я днесь не шут и не калека –
желания мои теперь вполне просты.
В тетради на столе – вечерних слов немного.
А новый день в окне – воздушный и большой!
Уже случилось так. Так будет, слава Богу:
не надо ничего, лишь то, что за душой!
http://www.stihi.ru/2008/05/23/3121
БАЖАННЯ (переклад на українську мову: Николай Сысойлов)
Півонії, папір, холодна чашка чаю.
Акація біла, мов ранок забуття.
Навчився жити я.. – і серцем помічаю,
Що істини всіх вчень простіші за буття.
Я злиднів маячню з дитячого знав віку
І гіркоту страждань в юнацькі мав літа.
Спасибі, що я днесь не блазень й не каліка –
І суть моїх бажань тепер цілком проста.
Ось зошит на столі: вечірніх слів замало.
Та буде день новий – і знов пройдуть дощі.
Що є – то й є! Авжеж, – подяка Богу й слава!
Нічого не збирав – весь скарб в моїй душі.
---------------
Поетът и писателят Сергей Шелковий (Сергей Константинович Шелковый) е роден на 21 юли 1947 г. в гр. Лвов. Завършил е инженерно-физическия факултет на Харковския политехнически институт (1971 г.), защитава дисертация (1980 г.) и работи като доцент в университета. Автор е на научни публикации в областта на приложната математика и механиката. Публикува поезия, проза и литературна критика от 1973 г. Негови книги и творби са превеждани на украински, български, френски, немски, английски, сръбски, грузински и др. езици. Лауреат е на много национални и международни литературни награди, носител е на наградите „Б. Слуцки” (2000 г.), „Н. Ушаков” (2001 г.), „Ю. Долгоруки” (2007 г.) и др. Автор е на над 20 книги с поезия и проза, сред които „Певчий” (2005 г.), „Эон” (2007 г.), „Июнь-июль” (2008 г.), „Небесная механика” (2009 г.), „Кровь, молоко” (2010 г.), „На улице Пушкинской” (2011 г.), „Парусник” (2011 г.) „Аве, август” (2012 г.), „Данас/Днесь” (2013 г.), „Дванадесять” (2014 г.) и др. По негови стихове са създадени над 60 песни, има два компакт-диска с авторски песни: „Янгол огня. 22 песни из десяти книг” (2005 г.) и „В родном гиперборее” (2007 г.). Член е на Съюза на писателите на СССР, на Съюза на писателите на Украйна (1989 г.), на Международната асоциация на писателите и публицистите (2006 г.) и др. творчески организации. Живее в Харков.