Ирина Самарина - Лабиринт
***Мам, отведи меня в детство
http://www.stihi.ru/2012/05/24/3646
Перевод на болгарский язык:
Марии Шандурковой
***
Мамо, върни ме във детство,
пак ме хвани за ръка...
Там, зад стената съседска
вяра и обич живя...
Там бе красиво небето
с облаци цяло в къдрИ...
Всичко там истинско беше...
Нямаше зло и вражди...
Там си забравих аз, мамо ,
мили сърдечни мечти...
Правдата любех аз само
хора, небе и лъчи...
Мамо, тъй много ми липсва
в тази безкрайна тъга
туй сърце, дето е чисто,
и топлина на ръка...
В детството бързо притихвах...
Плача ли, мама търчи...
Миг след това се усмихвах...
Времето бързо лети...
Друго сега се получи...
Скривам сълзите, мълча...
Родна пътечка не случвам...
Мамо, за детство тъжа...
Да се усмихвам, да вярвам,
страшен предател да спра.
С близки да нямам раздяла
и да политам без страх...
Сляха се чувствата, мамо...
Уж сме щастливи на вид...
Но на обиди в капана
тръпне душата със вик...
Ала обиди не греят.
Стана студът вече зъл...
Мамо, да тръгнем със тебе
в детството, в свят по-добър...
***
МАмо, върнИ ме във дЕтство,
пАк ме хванИ за ръкА...
ТАм, зад стенАта съсЕдска
вЯра и Обич живЯ...
ТАм бе красИво небЕто,
с Облаци цЯло в къдрИ...
ВсИчко там Истинско бЕше...
НЯмаше злО и враждИ...
ТАм си забрАвих аз, мАмо ,
мИли сърдЕчни мечтИ...
ПрАвдата лЮбех аз сАмо,
хОра, небЕ и лъчИ...
МАмо, тъй мнОго ми лИипсва
в тАзи безкрАйна тъгА
тУй сърце, дЕто е чИсто,
и топлинА на ръкА...
В дЕтството бЪрзо притИхвах...
ПлАча ли, мАма търчИ...
МИг след товА се усмИхвах...
ВрЕмето бЪрзо летИ...
ДрУго сегА се полУчи...
СкрИвам сълзИте, мълчА...
РОдна пътЕчка не слУчвам...
МАмо, за дЕтство тъжА...
Да се усмИхвам, да вЯрвам,
стрАшен предАтел да спрА.
С блИзки да нЯмам раздЯла
и да полИтам без стрАх...
СлЯха се чУвствата, мАмо...
Уж сме щастлИви на вИд...
Но на обИди в капАна
трЪпне душАта със вИк...
Ала обИди не грЕят.
СтАна студЪт вече зЪл...
МАмо, да трЪгнем със тЕбе
в дЕтството, в свЯт по-добЪр...
***
Мам, отведи меня в детство, ,
Там, где мы за руки вновь…
Где за стеной, по соседству,
Вера жила и любовь…
Где кучерявое небо
В локонах из облаков…
Мир там обманчивым не был…
Не было зла и врагов…
Мама, я там позабыла
Милые сердцу мечты…
Я справедливость любила,
Небо, людей, и цветы…
Мама, мне так не хватает
В час неизбежной тоски
Сердца, что всё понимает,
И теплоты от руки…
В детстве всё быстро решалось…
Мама бежала на плач…
Я через миг улыбалась…
Время промчалось, как вскачь…
Стало теперь по-другому…
Слёзы скрываю, молчу…
Где та тропиночка к дому?
Мама, я в детство хочу…
Верить в людей, улыбаться,
Страшных предательств не ждать.
С близкими не расставаться
И не бояться летать…
Мама, стираются грани…
Счастливы только на вид…
Мы остаёмся в капкане
Сложенных в душу обид…
Но от обид не согреться.
Стало ещё холодней…
Мам, отведи меня в детство,
В мир добродушных людей…
Картина: Стив Хэнкс
МА, ВІДВЕДИ У ДИТИНСТВО… (вільний переклад П.Голубкова)
Ма, відведи у дитинство,
Там, де ми за руки знов...
Де ще тоді по сусідству
Віра жила і любов...
Де кучерявили небо
Локони хмар-диваків...
Світ де оманливим нЕ був...
Зла не було й ворогів...
Мамо, ми там загубили
Мрій журавлиний свій клин...
Ми справедливість любили,
Небо, людей, і тварин...
Мамо, так не вистачає
Нам у годину тоски
Серця, що все помічає,
І теплоти від руки...
Швидко в дитинстві ставалось...
Бігла матуся на плач...
Ми через мить посміхались...
Час промайнув, як навскач...
Встигло все іншим тут стати...
Сльози ховаю, мовчу...
Де та стежинка до хати?
Мамо, в дитинство хочУ ...
Вірити всім, посміхатись,
Зла не чекати і зрад.
З рідними не розлучатись
І всім літати підряд...
Мамо, стираються грані...
Тільки на вид щастя в нас...
Ми живемо у капкані
Складених в душу образ...
Вже від образ не зігрітись.
Все холодніше світ цей...
Ма, відведи у дитинство,
В світ добродушних людей...