Николай Сысойлов Поэты в вечность не уходят Поетит

Красимир Георгиев
„ПОЭТЫ В ВЕЧНОСТЬ НЕ УХОДЯТ!”
Николай Сысойлов
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПОЕТИТЕ НЕ ТЪРСЯТ ВЕЧНОСТ
                „Когато пак към вечност тръгна...”
                Максимилиан Волошин

Поетите не търсят вечност!
Живеят те във вечен свят!
Тях Бог и Дявол ги посрещат:
ту ги изпращат в адски пещи,
ту в рай за отдих ги зоват...

Душата звездна на поета,
за да не я грози беда,
ту в тихата тъма просветва,
ту в изгрева мрачнее ветри,
пулсираща като звезда,

за да кървят души в куплети,
да се възражда всеки миг
и да избухва пак в сърцето
със страст и порив, с тайни клетви
от шепот тих до кански вик!

Разпнати – вечност поетична
за тях е слава, сол и кръст!
Разравят звездните огнища!
В душите святи – болки висши!
Ръката им е Божи пръст!

Те мисли с мислите ни срещат,
терзаят, ваят радостта!
Копнеят светове далечни!
Поетите не търсят вечност!
Живеят те във вечността!


Ударения
ПОЕТИТЕ НЕ ТЪРСЯТ ВЕЧНОСТ

Пое́тите не тъ́рсят ве́чност!
Живе́ят те́ във ве́чен свя́т!
Тях Бо́г и Дя́вол ги посре́штат:
ту ги изпра́штат в а́дски пе́шти,
ту в ра́й за о́тдих ги зова́т...

Душа́та зве́здна на пое́та,
за да не я́ грози́ беда́,
ту в ти́хата тъма́ просве́тва,
ту в и́згрева мрачне́е ве́три,
пулси́рашта като звезда́,

за да кървя́т души́ в купле́ти,
да се възра́жда все́ки ми́г
и да избу́хва па́к в сърце́то
със стра́ст и по́рив, с та́йни кле́тви
от ше́пот ти́х до ка́нски ви́к!

Разпна́ти – ве́чност поети́чна
за тя́х е сла́ва, со́л и кръ́ст!
Разра́вят зве́здните огни́шта!
В души́те свя́ти – бо́лки ви́сши!
Ръка́та им е Бо́жи пръ́ст!

Те ми́сли с ми́слите ни сре́штат,
терза́ят, ва́ят радостта́!
Копне́ят светове́ дале́чни!
Пое́тите не тъ́рсят ве́чност!
Живе́ят те́ във вечността́!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Николай Сысойлов
ПОЭТЫ – В ВЕЧНОСТЬ НЕ УХОДЯТ!
                „Когда ж уйду я в вечность снова...”
                Максимилиан Волошин

Поэты – в Вечность не уходят!
Поэты – Вечностью живут!
Их Бог и Дьявол вместе водят:
То в Преисподнюю низводят,
То в Рае отдохнуть зовут...

Чтоб звёздная Душа поэта,
Не умирая никогда, –
То истекая тьмою Света,
То Светом тьмы круша рассветы, –
Пульсировала, как Звезда,

Кровоточи́ла звездным словом
И возрождаясь каждый миг,
Вдруг вспыхивала в сердце снова
Порывом, страстью, тайным зовом,
Срываясь с шёпота на крик!

Поэты – Вечностью распяты!
Им Вечность – слава, соль и крест!
Им Вечность – звёздные пенаты!
Их ду́ши – от страданий святы!
Их руку – водит Божий перст!

Их мысли – в наших мыслях бродят,
Терзают, ранят, ввысь зовут!
В далёкие миры уводят!..
Поэты – в Вечность не уходят!
Поэты – в Вечности живут!

http://www.stihi.ru/2014/05/21/8868



ПОЕТИ - В ВІЧНІСТЬ НЕ ВІДХОДЯТЬ! (перевод с русского языка на украинский язык: Петр Голубков)

Поети – в Вічність не відходять!
Поети – Вічністю живуть!
Їх Бог, Диявол разом водять:
Поетів то до Пекла зводять,
То в Рай їх відпочити звуть...

Де зоряна Душа пііта
Щоб, не вмираючи віки, –
Стікаючи то тьмою Світу,
То Світлом темряви вдосвіта, –
Так пульсувала, як зірки,

Зірок кровоточила словом,
Відроджуючись вмить в усіх,
Спалахувала в серці знову
Поривом, пристрастю і зовом,
Зірвавшись з шепоту на крик!

Поети – Вічністю розп'яті!
Їм Вічність – слава, сіль і хрест!
Їм Вічність – зоряні пенати!
Їх душі – від страждань вже свЯті!
Їх руку – водить Божий перст!

Їхні думки – і в наших бродять,
Терзають, ранять, в небо звуть!
В далекі Всесвіти відводять!..
Поети – в Вічність не відходять!
Вони – у Вічності живуть!





---------------
Поетът Николай Сисойлов (Николай Сысойлов) е номиниран за наградата „Поэт года 2014”, носител е на награди от литературните конкурси „Армейский”, „Поэзия абсурда”, „Самовыражение” и др.
(Няма други данни.)