Величка Петрова - Истина, перевод

Доктор Эф
Отричам,
но душата ми те чака…
шепти на вятъра,
звездите врича…
Луната е посланика
а мракът
с името ти
из сърцето тича.

И оживява тихо тишината,
копнежността фантазии рисува,
жаравата припламва в сетивата
за нежността ти стаята бленува.

Жадувам те….
Усмивката ти сладка
къде разтваря устни и ромоли?
Десет мига от вълшебства кратки
и днес са в мен
изпръхнали тополи…

Наистина ли
истината плаче
някога
и тя да е открита...
                02.02 2012г.

(перевод с болгарского Стафидова В.М)

Истина

Я отрекаюсь,
Но ждёт тебя душа
И звёзды с ветром
Шепчутся смеясь
Плывёт луна
По небу не спеша
За твоё имя
Сердцем помолясь

Тихонько оживает тишина
Фантазия проблемы нарисует
И чувства загораются сполна
И нежность в моей комнате иснует

Хочу тебя
С улыбкой твоей сладкой
И растворю в ней все свои печали
Мгновений десять чудотворных кратких
И тополя
Лишь ветками качали.

Когда-нибудь
И истина заплачет
Когда-нибудь
И истину откроют.