„ПАРТБИЛЕТ № 224332”
Александр Ильич Безыменский (1898-1973 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПАРТИЕН БИЛЕТ № 224332
Цял свят работните ръчища преобръщат,
опипват всяко кътче бдително подред...
– Кажи ми, партийо, кажи какво ти търсиш?
Отвръща скръбен глас: – Партийния билет...
Такъв е мъничък... Сърцето потрепери.
Беда голяма изведнъж ни връхлетя!
Нали държах го аз в ръцете си до вчера,
но смърт удари – партбилетът отлетя...
Ей, пролетарии! Билета намерете!
Нима го няма, смъртен миг го е прибрал?
Такъв е мъничък, изгубен е билетът,
а в бойните редици зейнал е провал...
Аз чувам партията, болката велика
усещам и ръката стяга се в юмрук.
Ти чуй ме, партийо! На теб, на теб аз викам!
Приветства те работникът ти верен тук.
В Страната на Съветите достойно светиш.
Ти чуй ме, партийо! Аз давам ти обет:
След месец ще сменят сто хиляди билети
сега изгубения ленински билет.
Ударения
ПАРТИЕН БИЛЕТ № 224332
Цял свя́т рабо́тните ръчи́шта преобръ́штат,
опи́пват вся́ко къ́тче бди́телно подре́д...
– Кажи́ ми, па́ртийо, кажи́ какво́ ти тъ́рсиш?
Отвръ́шта скръ́бен гла́с: – Парти́йния биле́т...
Такъ́в е мъ́ничък... Сърце́то потрепе́ри.
Беда́ голя́ма изведнъ́ж ни връхлетя́!
Нали́ държа́х го а́з в ръце́те си до вче́ра,
но смъ́рт уда́ри – па́ртбиле́тът отлетя́...
Ей, пролета́рии! Биле́та намере́те!
Нима́ го ня́ма, смъ́ртен ми́г го е прибра́л?
Такъ́в е мъ́ничък, изгу́бен е биле́тът,
а в бо́йните реди́ци зе́йнал е прова́л...
Аз чу́вам па́ртията, бо́лката вели́ка
усе́штам и ръка́та стя́га се в юмру́к.
Ти чу́й ме, па́ртийо! На те́б, на те́б аз ви́кам!
Приве́тства те рабо́тникът ти ве́рен ту́к.
В Страна́та на Съве́тите досто́йно све́тиш.
Ти чу́й ме, па́ртийо! Аз да́вам ти обе́т:
След ме́сец ште сменя́т сто хи́ляди биле́ти
сега́ изгу́бения ле́нински биле́т.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Александр Безыменский
ПАРТБИЛЕТ № 224332
Весь мир грабастают рабочие ручищи,
Всю землю щупают, – в руках чего-то нет...
– Скажи мне, Партия, скажи мне, что ты ищешь?
И голос скорбный мне ответил: – Партбилет...
Один лишь маленький... И сердце задрожало.
Такой беды большой – еще никто не знал!
Вчера, вчера лишь я к руках его держала,
Но смерть ударила – и партбилет упал...
Эй, пролетарии! Во все стучите двери!
Неужли нет его и смерть уж так права?..
Один лишь маленький, один билет потерян,
А в боевых рядах – зияющий провал...
Я слушал Партию и боль ее почуял,
Но сталью мускулов наполнилась рука.
Ты слышишь, Партия! Тебе, тебе кричу я!
Тебя приветствует рабочий от станка.
Я в Партию иду. Я – сын Страны Советов.
Ты слышишь, Партия?.. Даю тебе обет:
Пройдут лишь месяцы – сто тысяч партбилетов
Заменят ленинский утраченный билет.
24 января 1924 г.
---------------
Руският поет, сценарист и журналист Александър Безименски (Александр Ильич Безыменский) е роден на 6/18 януари 1898 г. в гр. Житомир, Северна Украйна. Учи в Киевския търговски институт. Участник е в Октомврийското въоръжено въстание в Петроград. Първите му поетични публикации в периодичния печат са от 1918 г. Работи като редактор на вестниците „Красная молодежь”, „Правда” и „Комсомольская правда”, съосновател е на литературните групи „Молодая гвардия” и „Октябрь”, през Втората световна война е военен кореспондент. Автор е на стихосбирките „Октябрьские зори” (1920 г.), „К солнцу” (1921 г.), „Как пахнет жизнь” (1924 г.), „Избранные стихи” (1925 г.), „Партбилет № 224332” (1927 г.), „Пути борьбы” (1929 г.), „Весенняя прелюдия” (1930 г.), „Выстрел. Комедия в стихах” (1930 г.), „Стихи о комсомоле” (1932 г.), „Рубеж столетий” (1933 г.), „Стихи о Ленине” (1934 г.), „Избранное” (1949 г.), „Книга сатиры” (1954 г.), „Сочинения: Избранные произведения 1918-1958” (в два тома, 1958 г.), „Стихи о войнах” (1968 г.) и др. Умира на 26 юни 1973 г. в Москва.